Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
полуфабрикат - мн. полуфабрикати, (два) полуфабриката, м. Полуготово хранително изделие, което подлежи на по-нататъшна обработка.
получа - получиш, мин. св. получих, мин. прич. получил, св. — вж. получавам.
получавам - получаваш, несв. и получа, св.; какво. 1. Вземам, приемам нещо, което ми дават, пращат. Получавам пари. Получавам колет. 2. Приема...
получател - получателят, получателя, мн. получатели, м. Човек, който получава нещо по пощата. Адрес на получателя.
получателка - мн. получателки, ж. Жена получател.
полушарие - мн. полушария, ср. Остар. Земно полукълбо.
полъгвам - полъгваш, несв. и полъжа, св. 1. Лъжа по малко от време на време. 2. Диал. Когокак-во. Подмамвам. Полъгвам добитъка. — полъгвам се...
полъх - само ед. Леко движение на въздуха; полъхвам, повей. Топъл полъх.
полъхвам - полъхваш, несв. и полъхна, св. За вятър — от време на време леко се движа; подухвам.
полъхна - полъхнеш, мин. св. полъхнах, мин. прич. полъхнал, св. - вж. полъхвам.
полюс - мн. полюси, (два) полюса, м. 1. Крайна точка от въображаемата ос, около която се върти Земята. Северен полюс. Южен полюс. 2. Спец....
полюция - мн. полюции, ж. Спец. Несъзнателно семеизпразване у мъж (обикн. по време на сън).
полягам - полягаш, несв. и полегна, св. 1. Лягам за малко. Полягам да си почина. 2. Наклонявам се. Полегнали жита.
поляк - мн. поляци, м. Остар. Човек, който пази нивите; пъдар.
поляна - мн. поляни, ж. Обрасла с трева местност сред гора. Поляна с ягоди. // същ. умал. полянка, мн. полянки, ж.
полянец - мн. полянци, м. Човек, който живее в полето.
полянка - мн. полянки, ж. Жена, която живее в полето.
полярен - полярна, полярно, мн. полярни, прил. Който е свързан с полюс (в 1 знач.). Полярна зима. Полярен кръг. Полярна лисица. • Полярна зв...
полярност - полярността, само ед., ж. Пълна противоположност. Полярност на мненията.
помагало - мн. помагала, ср. Книга или други пособия, които подпомагат обучението.
помагам - помагаш, несв. и помогна, св. 1. На кого/на какво. Оказвам помощ, подкрепа; подпомагам. Помагам на ближния си. 2. Принасям полза. ...
помагач - мн. помагачи, м. Човек, който помага на някого; помощник.
помагачка - мн. помагачки, ж. Жена помагач.
помада - само ед. Масловидно ароматно вещество, което се прилага с козметични цели.
помажа - помажеш, мин. св. помазах, мин. прич. помазал, св. — вж. помазвам.
помазаник - мн. помазаници, м. Според религията — човек, на когото е отредена велика мисия. Исус е помазаник на Господа.
помазвам - помазваш, несв. и помажа, св. 1. Мажа кратко време. 2. Остар. Намазвам. 3. Спец. Кого. За архиерей — намазвам челото на владетел с...
помайвам се - помайваш се, несв. и помая се, св. Разг. Бавя се, задържам се поради разсеяност, нецеленасоченост. Не се помайвай!
помайчима - мн. помайчими, ж. 1. Жена, която някой възприема като майка. 2. Възрастна жена, която замества починалата майка на един от младоже...
помак - мн. помаци, м. Българин мохамеданин. // прил. помашки, помашка, помашко, мн. помашки. Помашко село.
помакиня - мн. помакини, ж. Българка мохамеданка.
помамвам - помамваш, несв. и помамя, св.; какво/ кого. Подмамвам, примамвам. Помамвам кравата.
помамя - помамиш, мин. св. помамих, мин. прич. помамил, св. — вж. помамвам.
помая се - помаеш се, мин. св. помаях се, мин. прич. помаял се, св. — вж. помайвам се.
помежду - 1. Предлог. Обикновено с лични место-имения (особено с кратките им форми) — означава между (лица). Помежду им. Помежду тях. 2. Нар...
помен - мн. помени, (два) помена, м. 1. Обред в памет на покойник. 2. Траен спомен. Не остава и помен.
помена - поменеш, мин. св. поменах, мин. прич. поменал, св. — вж. поменавам.
поменавам - поменаваш, несв. и помена, св. 1. Какво/кого. Споменавам. 2. Кого. Правя помен (в 1 знач.). 3. Кого. Казвам "бог да прости&qu...
поменик - мн. поменици, (два) поменика, м. 1. Списък на имена, които се четат на големи църковни празници за "бог да прости" или з...
поменувам - поменуваш, несв. Поменавам.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: