Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
плексиглас - само ед. Безцветна прозрачна изкуствена смола, която се използва като заместител на стъклото.// прил. плексигласов, плексигласова,...
плектрон - мн. плектрони, (два) плектрона, м. Пластинка, с която се свири на някои струнни инструменти — китара, мандолина и др.
племе - мн. племена, ср. 1. В докласовото общество — обединение на хора, свързани с родови отношения, общ език и обща територия. Славянски...
племенник - мн. племенници, м. Син на брат или сестра. Сестра ми има две деца, които са мои племенници.
племенница - мн. племенници, ж. Дъщеря на брат или сестра.
племенничка - мн. племеннички, ж. Племенница.
плен - пленът, плена, само ед., м. 1. Състояние на зависимост, на робство поради попадане при неприятеля. По време на войната попада в пл...
пленарен - пленарна, пленарно, мн. пленарни, прил. 1. Който протича при участието на всички членове на дадена организация. Пленарно заседание...
пленер - мн. пленери, (два) пленера, м. 1. Рисуване на открито, сред природата. 2. Отразяване на природата в картини, фотоси и др.
пленителен - пленителна, пленително, мн. пленителни, прил. Който покорява, очарова с прелестта си. Пленителна усмивка. // същ. пленителност, пл...
пленник - мн. пленници, м. 1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб. 2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любо...
пленница - мн. пленници, ж. Жена пленник.
пленничка - мн. пленнички, ж. Пленница.
пленум - мн. пленуми, (два) пленума, м. Заседание на членовете от управителния орган на организация или институт.
пленя - плениш, мин. св. плених, мин. прич. пленил, св. — вж. пленявам.
пленявам - пленяваш, несв. и пленя, св. 1. Кого/ какво. Вземам в плен. Плениха цялата рота. 2. Прен. Кого. Покорявам, очаровам. Той ме плени ...
плеоназъм - мн. плеоназми, (два) плеоназъма, м. Речева конструкция, в която излишно се повтарят близки или еднакви по значение думи. // прил. ...
плесен - плесента, мн. плесени, ж. Микроскопични гъбички, образуващи петна върху хранителни продукти, гниещи или влажни вещества; мухъл. Хл...
плесенясам - плесенясаш, св. - вж. плесенясвам.
плесенясвам - плесенясваш несв. и плесенясам, св. Покривам се с плесен. Стената е плесенясала от влагата.
плескам - плескаш, несв. 1. Какво. Цапам, замърсявам. Защо плескаш дрехите си с кал? 2. Прен. Рисувам лошо. Колкото и да плескаш, картина ня...
плесна - плеснеш, мин. св. плеснах, мин. прич. плеснал, св. — вж. плясвам.
плесник - мн. плесници, (два) плесника, м. Плесница.
плесница - мн. плесници, ж. 1. Удар с длан по лицето. Заради обидата му ударих две плесници. 2. Прен. Поражение, обида, емоционален или нравс...
плет - плетът, плета, мн. плетове и плетища, (два) плета, м. Ограда, направена от преплетени пръти. Оградих градината си с плет. • Жив пл...
плета - плетеш, мин. св. плетох, мин. прич. плел, несв.; какво. 1. Превивайки нещо тънко, гъвкаво, съединявам в едно цяло. Плета венец. Пл...
плетач - мн. плетачи, м. Човек, който се занимава с плетене.
плетачен - плетачна, плетачно, мн. плетачни, прил. Който служи за плетене. Плетачна машина.
плетачка - мн. плетачки, ж. Жена плетач.
плетен - плетена, плетено, мн. плетени, прил. Който е изработен чрез плетене. Плетена чанта. Плетена рокля.
плетеница - мн. плетеници, ж. 1. Орнамент, образуван от преплетени линии, ивици или фигури. 2. Записан с плътни издължени букви текст, чието р...
плетиво - мн. плетива, ср. 1. Нещо, което се изработва чрез плетене. Детско плетиво. 2. Нещо, което се изработва с плетене, но още недовърше...
плетище - мн. плетища, ср. Плет.
плетка - мн. плетки, ж. 1. Начин, по който се плете нещо. Трудна плетка. Ластична плетка. 2. Плетиво (във 2 знач.).
плешив - плешива, плешиво, мн. плешиви, прил. 1. Който няма коса, тъй като тя е опадала. 2. Прен. За връх, склон — незалесен. // същ. плеши...
плешивея - плешивееш, мин. св. плешивях, мин. прич. плешивял, несв. Ставам постепенно плешив.
плешка - мн. плешки, ж. Плоска широка раменна кост и мускулите около нея. Агнешка плешка.
плещест - плещеста, плещесто, мн. плещести, прил. Който има широки плещи. Плещест мъж.
плещи - само мн. Горната част на гърба между раменете. • Вземам/поемам на плещите си. Наемам се с изпълнението на някаква трудна задача. •...
плещя - плещиш, мин. св. плещих, мин. прич. плещил, несв. Разг. Пренебр. Говоря необмислено, глупаво; дрънкам. Само плещиш глупости. • Пле...
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: