Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква П
плуг - плугът, плуга, мн. плугове, (два) плуга, м. Селскостопанско оръдие с широко метално острие за оран.
плужек - мн. плужеци, (два) плужека, м. 1. Охлюв без черупка; гол охлюв. 2. Прен. Човек, който угодничи, подмазва се, пълзи пред другите.
плурализъм - само ед. 1. Спец. Учение, според което в основата на света лежат множество самостоятелни духовни същности. 2. Принцип на обществен...
плутократ - мн. плутократи, м. Представител на най-богатата част на обществото, който има голяма власт и влияние.
плутокрация - само ед. 1. Форма на управление, при която властта принадлежи на богатите. 2. Съвкупността от плутократи.
плутоний - плутоният, плутония, само ед., м. Радиоактивен химически елемент, получен по изкуствен начин и използван за производство на атомна...
плъзвам - плъзваш, несв. и плъзна, св. 1. Какво/ кого. С плъзгане премествам. Плъзна чашата бира по тезгяха. 2. Само мн. Мнозина тръгваме в ...
плъзгав - плъзгава, плъзгаво, мн. плъзгави, прил. 1. Който има хлъзгава повърхност. Плъзгав път. 2. Който се плъзга при хващане. Плъзгав сап...
плъзгам - плъзгаш, несв.; какво. Движа нещо по равна повърхност, без да го отделям от нея. Плъзгам ръката си по масата. - плъзгам се. 1. Дви...
плъзгач - мн. плъзгачи, (два) плъзгача, м. 1. Прозрачен показалец на измервателен уред. 2. Бутон за регулиране, който работи при плъзгане.
плъзна - плъзнеш, мин. св. плъзнах, мин. прич. плъзнал, св. — вж. плъзвам.
плънка - мн. плънки, ж. Материал, който се употребява за пълнене на нещо; пълнеж. Приготвих за агнето плънка от гъби.
плъпвам - плъпваш, несв. и плъпна, св. Разг. Само мн. Мнозина почваме да се движим. Хората плъпнаха по улиците и нивите.
плъпна - плъпнеш, мин. св. плъпнах, мин. прич. плъпнал, св. — вж. плъпвам.
плъст - плъстта, само ед., ж. 1. Вид плътна материя от сбити къси косми. 2. Постилка от такава материя. // прил. плъстен, плъстена, плъс-т...
плът - плътта, само ед., ж. Тялото на човек или животно. Топла плът. Страдания на плътта. • Давам плът и кръв (на нещо). Осъществявам, съ...
плътен - плътна, плътно, мн. плътни, прил. 1. Който е съставен от здраво свързани елементи или има много елементи на малко пространство. Пл...
плътност - плътността, само ед., ж. 1. Качество на плътен. Тъкани с различна плътност. 2. Спец. Във физиката — отношението на масата на тялот...
плътски - плътска, плътско, мн. плътски, прил. Който се отнася до плътта; телесен, чувствен. Плътски желания.
плъх - плъхът, плъха, мн. плъхове, (два) плъха, м. Гризач, подобен на мишка, но с по-големи размери. Плъхове нападнаха житните складове. ...
пльосвам - пльосваш, несв. и пльосна, св. Разг. Падам шумно. Топката пльосна в калта. — пльосвам се/пльосна се. 1. Падам шумно. Пльоснах се в...
пльосна - пльоснеш, мин. св. пльоснах, мин. прич. пльоснал, св. — вж. пльосвам.
плювалник - мн. плювалници, (два) плювалника, м. Съд, предназначен за плюене.
плювам - плюваш, несв. Плюя.
плюна - плюнеш, мин. св. плюнах, мин. прич. плюнал, св. — вж. плюя.
плюнка - мн. плюнки, ж. Изхвърлена от устата сгъстена слюнка.
плюнча - плюнчиш, мин. св. плюнчих, мин. прич. плюнчил, несв.; какво. Намокрям с плюнка. Плюнча пръста си.
плюска - мн. плюски, ж. Диал. Мехурче върху кожата, получено от изгаряне, протриване, ухапване и др.
плюскам - плюскаш, несв. Разг. Грубо. Поемам много бързо или лакомо храна и напитки. Стига си плюскал, остави малко и за другите.
плява - само ед. Ситни сламки и люспи, които се отделят при преработка на зърнени култури. • Отделям зърното от плявата. Отделям съществен...
плямпало - мн. плямпала, ср. Разг. Пренебр. Човек, който много говори; дърдорко. Голямо плямпало е, но нищо няма да ти свърши.
плямпам - плямпаш, несв. Разг. Говоря празни неща; казвам и това, което не трябва.
плясвам - плясваш, несв. и плесна, св. Пляскам еднократно или поединично. И плеснат с ръце, па се прегърнат... (Хр. Ботев).
пляскам - пляскаш, несв. 1. Кого/какво. Удрям шумно. 2. Удрям ръцете си в израз на одобрение, радост и др. Всички пляскаха дълго на изпълнен...
плясък - мн. плясъци, (два) плясъка, м. Шум от падане или от удар. Плясък на крила. Плясък на вълни. Плясък на бич.
плячка - мн. плячки, ж. 1. Нещо заграбено или отвлечено при военни или незаконни действия. 2. Животно, уловено от друго животно за храна; у...
плячкосам - плячкосаш, св. — вж. плячкосвам.
плячкосвам - плячкосваш несв. и плячкосам, св.; какво. Вземам плячка (в 1 знач.), ограбвам. Те плячкосаха всичко ценно, което намериха в града.
пневматичен - пневматична, пневматично, мн. пневматични, прил. Който действа със сгъстен въздух. Пневматичен чук.
пневматически - пневматическа, пневматическо, мн. пневматически, прил. Пневматичен.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: