мн. приказки, ж. 1. Народен или авторски разказ, в който има смесица между реално и възможно, от една страна, и нереално и фантастично, от друга, като има и поучителен характер. 2. Разг. Само ед. Приказване. Прекъсвам приказката на някого. • Големи приказки. Хвалба. • На (сладки) приказки. На (приятен) разговор. • Отварям приказка. Разг. Започвам да говоря по определен проблем. • Намирам се на приказка. Разг. Говоря безцелно, колкото да поддържам разговора. • Празни приказки. Безсмислени думи, разговори.

ако слушаш насън, ще постъпиш наивно и ще се разочароваш. Aко разказваш приказка, ще чуеш хули и клевети по свой адрес.

fairy tale