плачеш, мин. св. плаках, мин. прич. плакал, несв. 1.
Отделям сълзи от
радост или
мъка,
като издавам нечленоразделни звуци. Плача с глас. 2. Прен. За кого/за какво. Силно желая да имам; имам нужда от нещо. Земята плаче за дъжд. 3. За лоза и др. растения — отделям сок при резитба. • Майка плаче. Пренебр. За некадърен или негоден човек; за зле направен, некачествен предмет — неден, никакъв, много лош. Взе си една съпруга — майка плаче. • Плаче за още. Има нужда от още, не е в достатъчна степен.