плачът, плача, мн. плачове, (два) плача, м. 1. Нечленоразделни човешки звуци, изразяващи мъка или силно вълнение и съпроводени със сълзи. Детски плач. 2. Прен. Звуци, шумове, които приличат на човешки стонове. Плачът на гората. Плач на цигулка.
Съновник: Плач, плачеш
ли насън, наяве ще се радваш. Друг ако плаче, наяве ще намериш решение на важен проблем.