плашиш, мин. св. плаших, мин. прич. плашил, несв. 1. Кого/какво, е когос
какво.
Вдъхвам страх,
боязън. Не плаши децата с вампири. 2.
Какво. При лов — викам, за да подгоня дивеча. — плаша се. Изпитвам страх, боя се. Плаша се от самотата. • Плаша гаргите/ врабците/ кокошките. Разг. Ирон. Напразно заплашвам. • Плаша се от сянката си. Много съм страхлив, извънредно предпазлив съм.