| възв - Намерени са 20 думи от търсенето |
|---|
| бъзе - само ед.Бъзак.- Правя на бъзе и коприва. Разг. Наругавам някого, надумвам му обидни думи. |
| въз- - представка.1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен близо д... |
| възваря - възвариш, мин. св. възварих, мин. прич. възварил, св.— вж. възварявам. |
| възвися - възвисиш, мин. св. възвисих, мин. прич. възвисил.— вж. възвисявам. |
| възвание - мн. възвания, ср.Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация. |
| възвърна - възвърнеш, мин. св. възвърнах, мин. прич. възвърнал, св.— вж. възвръщам. |
| възвестя - възвестиш, мин. св. възвестих, мин. прич. възвестил, св.— вж. възвестявам. |
| възвишен - възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил.Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект.// същ. въ... |
| възвелича - възвеличиш, мин. св. възвеличих, мин. прич. възвеличил, св.- вж. възвеличавам. |
| възвръщам - възвръщаш, несв. и възвърна, св.Връщам.- възвръщам се/възвърна се.Връщам се; възстановявам се, съвземам се. |
| възвратен - възвратна, възвратно, мн. възвратни.Който се възвръща.• Възвратен глагол. Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си. |
| възварявам - възваряваш, несв. и възваря, св. Правя да заври, да кипи; оставям да заври. |
| възвисявам - възвисяваш, несв. и възвися, св.Придавам по-високо положение, значение; издигам. |
| възвишение - мн. възвишения, ср.Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка. |
| възвестявам - възвестяваш, несв. и възвестя.Тържествено обявявам. |
| невъзвратим - невъзвратима, невъзвратимо, мн. невъзвратими, прил. Който не може да се възвърне. Невъзвратима загуба. // същ. невъзвратимост, нев... |
| безвъзвратен - безвъзвратна, безвъзвратно, мн. безвъзвратни.Който не може да се върне, не може да се предотврати.// нареч. безвъзвратно.// същ. б... |
| възвеличавам - възвеличаваш, несв. и възвелича, ; кого/ какво.Представям като велик, превъзнасям, прославям. |
| възвращаемост - възвръщаемостта, само ед., ж.Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, ... |
| невъзвращенец - мн. невъзвращенци, м. Човек, който е напуснал родината си и не е пожелал да се върне; емигрант. |