Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

възв - Намерени са 20 думи от търсенето
бъзе - само ед.Бъзак.- Правя на бъзе и коприва. Разг. Наругавам някого, надумвам му обидни думи.
въз- - представка.1. В състава на прилагателни имена със значение който е в по-слаба степен, в малко по-слаба степен или в степен близо д...
възваря - възвариш, мин. св. възварих, мин. прич. възварил, св.— вж. възварявам.
възвися - възвисиш, мин. св. възвисих, мин. прич. възвисил.— вж. възвисявам.
възвание - мн. възвания, ср.Призив, обръщение към обществото; апел, прокламация.
възвърна - възвърнеш, мин. св. възвърнах, мин. прич. възвърнал, св.— вж. възвръщам.
възвестя - възвестиш, мин. св. възвестих, мин. прич. възвестил, св.— вж. възвестявам.
възвишен - възвишена, възвишено, мн. възвишени, прил.Който се издига, стои над обикновеното; благороден; дълбок в нравствен аспект.// същ. въ...
възвелича - възвеличиш, мин. св. възвеличих, мин. прич. възвеличил, св.- вж. възвеличавам.
възвръщам - възвръщаш, несв. и възвърна, св.Връщам.- възвръщам се/възвърна се.Връщам се; възстановявам се, съвземам се.
възвратен - възвратна, възвратно, мн. възвратни.Който се възвръща.• Възвратен глагол. Спец. Глагол, в чийто състав има елемент се или си.
възварявам - възваряваш, несв. и възваря, св. Правя да заври, да кипи; оставям да заври.
възвисявам - възвисяваш, несв. и възвися, св.Придавам по-високо положение, значение; издигам.
възвишение - мн. възвишения, ср.Немного издигнато място; височина (във 2 знач.), височинка.
възвестявам - възвестяваш, несв. и възвестя.Тържествено обявявам.
невъзвратим - невъзвратима, невъзвратимо, мн. невъзвратими, прил. Който не може да се възвърне. Невъзвратима загуба. // същ. невъзвратимост, нев...
безвъзвратен - безвъзвратна, безвъзвратно, мн. безвъзвратни.Който не може да се върне, не може да се предотврати.// нареч. безвъзвратно.// същ. б...
възвеличавам - възвеличаваш, несв. и възвелича, ; кого/ какво.Представям като велик, превъзнасям, прославям.
възвращаемост - възвръщаемостта, само ед., ж.Възможност за обратно връщане на нещо вложено (средства, труд и т. н.) в по-голяма степен, в повече, ...
невъзвращенец - мн. невъзвращенци, м. Човек, който е напуснал родината си и не е пожелал да се върне; емигрант.
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: