мн. практики, ж. 1.
Приложение на
теоретически познания. Да обвържем теорията с практиката. 2. Натрупани умения и
опит в определена
професия или
дейност. Дългогодишна практика. Съдебна практика. 3. Част от образователния процес, в която се прилагат теоретичните познания в конкретна обстановка. Държавна практика. 4. Работа по определен начин. Частна практика. // прил. практически, практическа, практическо, мн. практически.