само ед. Спец. 1. Философско
направление, което отрича обективната
истина, а признава
само практическите резултати
като критерий за обясняване на философските идеи. 2. В историята - направление, което излага събитията като низ от факти, без да ги обяснява от гледище на обективните закони на историческото развитие. // прил. прагматичен, прагматична, прагматично, мн. прагматични. Прагматичен ум. // прил. прагматически, прагматическа, прагматическо, мн. прагматически.