мн. пламъци, (два) пламъка, м. 1. Излъчвани от запален предмет огнени езици, нагорещени светещи газове. Пламъкът на свещта трептеше при всеки полъх. 2. Прен. Страст, въодушевление. 3. Прен. За бурни събития и чувства — сблъсък, изява. В пламъка на любовта. В пламъците на войната. 4. Градинско цвете с огненочервени цветове; салвия. • Огън и пламък. 1. Много темпераментен човек. 2. Много ядосан, сърдит човек. 3. Изпълнена със силни чувства творба.

сънуваш ли, чакай опасности. Aко гасиш пламъци, любовните ти проблеми ще се разрешат. Aко разпалваш пламъците, значи нарочно предизвикваш по-силните от тебе, търсиш конфронтация с мирно настроени хора. пламък на свещ предсказва приятна изненада или очакван подарък.

flame