пламтиш, мин. св. пламтях, мин. прич. пламтял, несв. 1.
Горя силно. Огънят в огнището буйно пламтеше. 2.
Светя,
блестя като запален. Очите - пламтяха радостно. 3. Прен. Обзет съм от силно
чувство. Пламтя от щастие. 4. Прен. За чувства - проявявам се силно, бушувам.