пълна, пълно, мн. пълни, прил. 1. На
който е заета цялата
вместимост или пределно допустимото. Пълна
тенджера с
вода. Пълна
къща. 2. Прен. Който е изцяло обхванат от нещо, наситен с нещо. Очите й са пълни с радост. 3. Цял, завършен, ненакърнен. Пълен кръг. В пълен състав. 4. Който обхваща всичко от дадена област; изчерпателен. Пълна библиография. 5. Неограничен. Пълна свобода. 6. Достигнал предел; най-висш. Пълна победа. Пълна тишина. В пълен ход. 7. За човек и части от тялото му — дебел, който има наднормено тегло, но без да е груб. Пълни крака. 8. За оръжие — зареден, с неизгърмян патрон. Пълна пушка. // същ. пълнота, ж. • С/под пълна пара. Разг. С всички сили. • В пълния смисъл на думата. В истинския, неизопачения смисъл на думата. • Пълен пансион. Пансион с храна за цял ден. • Пълен член. Спец. В граматиката
— формите -ът и -ят на членуваните имена от мъжки род. • Пълна луна. Луната, когато е осветена цялата и се вижда като пълен кръг. • С пълни шепи. Изобилно, богато. • С пълно гърло. Извънредно силно, високо (викам, пея, говоря).