пълзиш, мин. св. пълзях, мин. прич. пълзял, несв. 1.
Движа се прилепнал о земята или
близо до земята с помощта на крака и ръце, свиване на мускули и др. Гущерът пълзи. Детето пълзи. Гъсеницата пълзи. 2. Прен. Движа се
много бавно,
едва вървя. Колата пълзи към върха. 3. За растение — расте прилепнало към повърхността на нещо. Бръшлянът пълзи по стената. 4. Прен. Пренебр. Раболепнича, угоднича.