пустошта, само ед., ж. 1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак. 2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош. 3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.
Съновник: Опустошение
сънуваш ли, ще преоценяваш работата си. Ти ако опустошаваш нещо в съня си, значи рушиш мостовете зад себе си.