мн. пустинници, м. Човек, който се е уединил в пустомясто по религиозни подбуди; отшелник. // прил. пустиннически, пустинническа, пустинническо, мн. пустиннически.
Съновник: Пустиня, пустинник, пустош
в съня показват, че дълго трябва да обмисляш, преди да предприемеш нещо. Aко си сред пустиня, предстоят ти сърдечни изпитания, продължителна раздяла, самота. Aко срещнеш пустинник, усилията ти ще се увенчаят с успех.