мън - Намерени са 18 думи от търсенето |
вън - нареч.Не вътре, не в пределите на едно място или затворено пространство. Вън се чуват песни и викове.• Вън от.1. За посочване на м... |
зън - междум. За наподобяване на звън от уред, от чаши, от звънец, на бръмчене на насекомо. Зън-зън — обади се звънчето. |
мък - междум. • Хък-мък. Правя нещо с нежелание, с неудоволствие, с колебание. • Ни хък, ни мък. Нищо не казвам. |
мъж - мъжът, мъжа, мн. мъже, м. 1. Човек от мъжки пол. По улицата вървяха двама мъже. 2. Човек от мъжки пол в зряла възраст. 3. Деец от ... |
мъх - мъхът, мъха, мн. мъхове, (два) мъха, м. 1. Спорово растение без корен и цвят, което расте по влажни места върху земята, камъните, ... |
пън - пънът, пъна, мн. пънове, (два) пъна, м. 1. Това, което остава от дървото след отсичане, заедно с корените. 2. Къс и дебел отрязък ... |
сън - сънят, съня, мн. сънища, (два) съня, м. 1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действ... |
мен - лично мест., съкр. — вж. мене. |
мъник - мн. мъници, (два) мъника, м. 1. Малко, дребно куче. 2. Прен. Дребен човек. |
тамън - нареч. Разг. Таман. |
мъниче - мн. мъничета, ср. Мъник. |
мънкам - мънкаш, несв. 1. Говоря неразбрано и неясно. Стига си мънкал. 2. Говоря несигурно, несмело. |
камънак - само ед. 1. Много камениста почва или място. В този камънак нищо не може да се роди. 2. Много камъни, нахвърляни заедно. |
мънисто - мн. мъниста, ср. Пробито разноцветно топче от стъкло, кехлибар или от други камъни за броеница или накит. // прил. мънистен, мънис... |
мъничък - мъничка, мъничко, мн. мънички, прил. Много малък, твърде дребен. Мънички пръстчета на бебе. |
смънкам - смънкаш, св. — вж. смънквам. |
смънквам - смънкваш, несв. и смънкам, св.; какво. Казвам неясно, с мънкане; не доизказвам, не казвам открито. Смънка нещо за обяснение на зак... |
мениджмънт - само ед. Управление и организация на стопанската дейност, на бизнеса. |