пениш, мин. св. пених, мин. прич. пенил, несв.;
какво.
Правя да стане на
пяна. Вятърът пенеше вълните. -
пеня се. 1.
Ставам на пяна. Сапунът се пени в меки води. 2. Прен. Разг. Ядосвам се много. • Пениш се, не пениш се, ще те ям. Ще извърша нещо, колкото и да не ми е приятно, защото сам съм го искал.