пепелта, само ед., ж. 1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара. 2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците. • Пепел ми на езика. Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе). • Посипвам главата си с пепел. Разкайвам се за нещо. • Хвърлям пепел в очите. Заблуждавам. • Става на прах и пепел. Унищожава се, разсипва се. • Възкръсвам като феникс от пепелта. Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.

ако сънуваш, предстоят ти неприятни занимания или разговори. Ако ровиш пепел, ще станеш свидетел на трагични събития. Ако си посипан с пепел, чакат те раздразнение и гняв. Пепел от огнище е знак за тъга и загуби, а пепел в затворен съд обещава печалба или наследство. Пепел от цигари показва, че подценяваш себе си или другите.

Ash