мн. права, ср. 1. Само ед. Установени и съблюдавани в едно общество норми за регулиране на отношенията между гражданите и техните обединения, както и науката за тези норми. Римско право. Гражданско право. 2. Узаконена свобода на човека да прави нещо или да се ползва от нещо. Граждански права. Право на глас. Права и задължения. 3. Законно основание, причина. Имам право на нещо. С какво право влизате тук? 4. Само мн. Правоспособност. Придобивам шофьорски права. // прил. правен, правна, правно, мн. правни. Правна консултация. // прил. правов, правова, правово, мн. правови. Правов ред. Правова държава. • Имам право. Не греша.

Сънуваш ли, че изучаваш право, въздържай се от самоуверени и необмислени постъпки.  

law