мн. посвещения, ср. 1. Надпис на произведение, в който се посочва лицето, на което е посветено. 2. Встъпителна част на произведение с обръщение към лицето, на което се посвещава.
Съновник: Посвещение
че пишеш, ако сънуваш, ще се разделиш с любим човек. Aко четеш посвещение, не предприемай дълги пътувания или отсъствия.