Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

епи - Намерени са 72 думи от търсенето
ези - само ед. Една от двете страни на монета — на която е означена стойността и.
епик - мн. епици, м. Писател, автор на епически произведения.
пепит - само ед. 1. Десен на плат с дребни квадратчета или ромбчета в два цвята. 2. Плат с такъв десен. // прил. пепитен, пепитена, пепите...
сепия - мн. сепии, ж. 1. Морско мекотело, което при опасност изхвърля кафяво вещество. 2. Спец. Боя с кафяв цвят, получена от това животно...
тепих - мн. тепихи, (два) тепиха, м. Специално очертан и застлан терен за спортна борба.
епигон - мн. епигони, м. Привърженик на литературно, научно и др. направление, който не проявява творческа оригиналност, а механично повтар...
епизод - мн. епизоди, (два) епизода, м. 1. Случка, отделен момент от някакъв минал процес. Това са интересни епизоди от пребиваването ни в ...
епилог - мн. епилози, (два) епилога, м. Спец. В литературата — заключителна част в някои художествени произведения, в която накратко се раз...
лепило - мн. лепила, ср. Лепливо вещество, предназначено за плътно съединяване на едно нещо с друго. Залепвам плика е лепило. Лепило за кож...
репица - само ед. Вид маслодайно растение, подобно на рапица. // прил. репичен, репична, репично, мн. репични. Репично масло.
епител - само ед. Спец. Покривна тъкан, която съставя горния слой на кожата у човека и животните. // прил. епителен, епителна, епително, мн...
епитет - мн. епитети, (два) епитета, м. Спец. В поетиката — художествено определение на предмет за по-голяма изразителност.
епичен - епична, епично, мн. епични, прил. 1. Епически. 2. Прен. Славен, величав, тържествен. Епични събития.
препис - мн. преписи, (два) преписа, м. Преписан текст — обикновено на документ или на част от документ. Препис на диплома.
препия - препиеш, мин. св. препих, мин. прич. препил, св. — вж. препивам.
чепици - чепик, м. Разг. Обувки. Купих си нови чепици. // същ.умал. чепички само мн. • Къде го стяга чепикът. Разг. Какво го притеснява.
епиграф - мн. епиграфи, (два) епиграфа, м. 1. Изречение, кратък цитат, изведен от автора в началото на произведението му, който трябва да по...
пътепис - мн. пътеписи, (два) пътеписа, м. Съчинение, в което се описват неща, видени по време на път; пътни бележки. // прил. пътеписен, пъ...
епископ - мн. епископи, м. Спец. Висше духовно лице в християнската църква. // прил. епископски, епископска, епископско, мн. епископски. Епи...
епитроп - мн. епитропи, м. Спец. Лице, което се грижи за паричните средства на църквата; църковен настоятел.
страници: 1 2 3 4
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: