| -п-- - Намерени са 25 думи от търсенето |
|---|
| апаш - мн. апаши.Уличен крадец; джебчия. |
| апел - Призив за подкрепа, помощ, съдействие. Отправям апел. |
| Апис - (от гр. собств. Apis)Свещеният бик у древните египтяни. |
| опън - само ед. Изпъване, изтягане. Въжето трябва да издържа на опън. |
| епос - само ед. Спец. 1. В литературознанието — един от трите основни литературни рода, чиито произведения са в повествувателна форма. 2.... |
| опак - опака, опако, мн. опаки, прил. Разг. 1. Който не се съгласява с другите; опърничав, своенравен. Опака жена. 2. Обратен, противопол... |
| опий - опият, опия, само ед., м. 1. Изсушен млечен сок от неузрели макови глави, употребяван като наркотично средство и лекарство. 2. Пре... |
| опал - само ед. 1. Прозрачен минерал с млечносин до жълтеникавобял оттенък, считан за скъпоценен. Пръстен с опал. 2. Прозрачна ефирна тък... |
| опея - опееш, мин. св. опях, мин. прич. опял, св. — вж. опявам. |
| опис - мн. описи, (два) описа, м. 1. Списък от отчетни, инвентаризирани предмети. Приемам помещението по опис. 2. Описване на вещи. |
| опит - мн. опити, (два) опита, м. 1. Само ед. Съвкупност от практически усвоени знания и умения. Жизнен опит. 2. Възпроизвеждане на някак... |
| опия - опиеш, мин. св. опих, мин. прич. опил, св. — вж. опивам. |
| опна - опнеш, мин. св. опнах, мин. прич. опнал, св. — вж. опвам. |
| опра - опреш, мин. св. опрях, мин. прич. опрял, св. — вж. опирам. |
| опус - мн. опуси, (два) опуса, м. 1. Спец. Поредно музикално произведение, номер на произведението според написването или издаването му. ... |
| спра - спреш, мин. св. спрях, мин. прич. спрял, св. — вж. спирам. |
| спор - спорът, спора, мн. спорове, (два) спора, м. 1. Словесно разискване, в което всеки отстоява различно мнение. Участвам в спор. Възни... |
| споя - споиш, мин. св. споих, мин. прич. споил, св. — вж. споявам. |
| упор - само ед. • В/от упор. 1. В непосредствена близост. Стреляли от упор. 2. Прен. Без заобикалки, направо (казано). 3. Отблизо. Гледам... |
| упоя - упоиш, мин. св. упоих, мин. прич. упоил, св. — вж. упоявам. |