само ед. 1. Спец. В музиката — многогласие, при което звучат едновременно
няколко самостоятелни мелодични гласове. 2. Прен. Спец.
Свойство на
един знак, образ да притежава няколко значения. // прил. полифоничен, полифонична, полифонично, мн. полифонични. Полифонично произведение.