Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

дебе - Намерени са 25 думи от търсенето
доба - само ед. Период от време или час (обикн. от нощта). Късна доба.
бебе - мн. бебета.Малко дете, още непроходило; пеленаче.// същ. умал. бебенце, бебче.// прил. бебешки.
дере - мн. дерета, ср. Дълбок дол със стръмни брегове. • От девет дерета вода нося/довеждам/докарвам. Привеждам най-различни доводи, за д...
дете - мн. деца, ср. 1. Момче или момиче в ранна възраст до юношеството. Литература за деца. 2. Син или дъщеря по отношение на родителите...
небе - мн. небеса, ср. 1. Видимата под формата на купол, свод част от атмосферата. Звездно небе. 2. Според религиозните представи — място...
тебе - — вж. ти.
дебел - дебела, дебело, мн. дебели, прил. 1. Чието напречно сечение е по-голямо от средното. Дебела плитка. Дебела тояга. Дебел пуловер. 2...
дебелак - мн. дебелаци, м. Пренебр. 1. Дебел човек. 2. Прен. Невъзпитан, прост, недодялан човек.
дебелан - мн. дебелановци, м. Ирон. Дебел, затлъстял човек.
съдебен - съдебна, съдебно, мн. съдебни, прил. Който е свързан със съд и с разрешаване на дела. Съдебен процес. Съдебна зала. • Съдебен засе...
удебеля - удебелиш, мин. св. удебелих, мин. прич. удебелил, св. — вж. удебелявам.
дебелея - дебелееш, мин. св. дебелях, мин. прич. дебелял, несв. Ставам дебел; пълнея.
дебелина - мн. дебелини, ж. 1. Размерът на напречното сечение на предмет. При плетене дебелината на преждата трябва да съответства на дебелин...
дебелоок - дебелоока, дебелооко, мн. дебелооки, прил. Пренебр. Който няма срам, прекалено дързък, нахален, нагъл.
надебеля - надебелиш, мин. св. надебелих, мин. прич. надебелил, св. - вж. надебелявам.
враждебен - враждебна, враждебно, мн. враждебни, прил.Който е изпълнен с вражда, ненавист: неприязнен, недоброжелателен. Враждебен поглед.// н...
задебелея - задебелееш, мин. св. задебелях, мин. прич. задебелял, св. — вж. задебелявам.
дебелокож - дебелокожа, дебелокожо, мн. дебелокожи, прил. 1. Който има дебела кожа. Слонът е дебелокожо животно. 2. Прен. Пренебр. За човек — ...
надебелея - надебелееш, мин. св. надебелях, мин. прич. надебелял, св. — вж. надебелявам.
дебелоглав - дебелоглава, дебелоглаво, мн. дебелоглави, прил. Пренебр. 1. Който трудно възприема чужди съвети; непреклонен, упорит. 2. Който тр...
страници: 1 2
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: