само ед. 1. Спец. Философско
течение през XIX и XX в., което
поставя в основите на знанието сетивните
данни, опита като сбор от възприятия. 2. Прен. Склонност да се ценят материалните изгоди. // прил. позитивистичен, позитивистична, позитивистично, мн. позитивистични.