мн. пленници, м. 1. Лице, което се намира в плен на неприятел; роб. 2. Лице, което е обхванато от чувство, страст. Пленник на любовта. 3. Животно, което се намира под чужда власт или зависимост. Вълкът беше пленник на ледовете. // прил. пленнически, пленническа, пленническо, мн. пленнически. Пленнически живот.
Съновник: Плен, пленник
ако попадаш в плен насън, временно ще претърпиш загуби или ще настъпи застой в работата ти. Aко държиш пленници, ще използваш непочтени или непозволени средства за постигане на целите си.