мн. протоколи, (два) протокола, м. 1. Записки на
събрание,
заседание и др., които имат стойността на
официален документ. Протоколи на Народното събрание. 2.
Документ, с който се удостоверява някакъв факт. Протокол на огледа. 3. Спец. Установен ред в дипломатическите среди за подреждане на хората, за размяна на любезности и за правилно държание; дипломатически етикет. // прил. протоколен, протоколна, протоколно, мн. протоколни.
пишеш ли насън, предстои ти досадна работа. Ако четеш или сверяваш нещо с протокол, проверявай по няколко пъти резултатите от работата си.