мн. причини, ж. 1.
Явление, което обуславя възникването на друго
явление.
Изяснявам причините за пожара. 2.
Основание,
предлог за действие. Имам уважителна причина. Няма причина. // прил. причинен, причинна, причинно, мн. причинни. Причинна зависимост. • По причина на (някого или нещо). Вследствие на, поради; по вина на някого или нещо. И всичко това е по причина на Вашето необективно отношение.