| Буква С |
|---|
| слово - мн. слова, ср. 1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни. 2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово. 3. Устно... |
| словоизлияние - мн. словоизлияния, ср. 1. Изобилие от празни думи, поток от думи, тирада. 2. Произнасяне на поток от празни думи. Склонна към слов... |
| словоизменение - само ед. Спец. В граматиката — изменение на формата на думите според граматическите им значения. |
| словом - нареч. Изразен с думи. Пиша сумата словом. • Цифром и словом. Абсолютно точно. Останах с пет лева цифром и словом. |
| словообразуване - само ед. Спец. В езикознанието — образуване на думи в езика, както и науката за образуването на думите. |
| словоохотлив - словоохотлива, словоохотливо, мн. словоохотливи, прил. Който обича да говори много; приказлив, бъбрив. // същ. словоохотливост, сл... |
| словоред - само ед. Спец. В граматиката — редът на думите в изречението, заложен в строежа на езика. Прав словоред. Обратен словоред. |
| словослагател - словослагателят, словослагателя, мн. словослагатели, м. Печатарски работник, който набира текст ръчно. |
| словосъчетание - мн. словосъчетания, ср. Спец. В граматиката — съчетание от две или повече пълнозначни думи, обединени граматически и по смисъл. |
| словотворчество - само ед. Създаване на нови думи. Словотворчеството на Вазов. Народно словотворчество. // прил. словотворчески, словотворческа, сло... |
| слог - слогът, слога, мн. слогове, (два) слога, м. 1. Необработена ивица земя между две ниви; синор, граница. 2. Остар. Сричка. 3. Само е... |
| сложа - сложиш, мин. св. сложих, мин. прич. сложил, св. - вж. слагам. |
| сложен - сложена, сложено, мн. сложени, прил. 1. Който е поставен. 2. Който се отнася до телосложение, конструкция на тялото. Добре сложен. |
| слой - слоят, слоя, мн. слоеве, (два) слоя, м. 1. Всеки един от редовете, които могат да се стелят един върху друг. Тортата има няколко с... |
| сломя - сломиш, мин. св. сломих, мин. прич. сломил, св. — вж. сломявам. |
| сломявам - сломяваш, несв. и сломя, св. 1. Остар. Диал. Какво. Кърша, чупя, потрошавам грубо, изцяло. Бурята беше сломила цели дървета. Сломи... |
| слон - слонът, слона, мн. слонове, (два) слона, м. 1. Най-голямото сухоземно животно, бозайник с два зъба (бивници) и дълъг хобот, с койт... |
| слонски - слонска, слонско, мн. слонски, прил. 1. Който се отнася до слон. Слонски уши. Слонски вик. 2. Прен. Необикновено голям, обхватен. ... |
| слуга - мн. слуги, м. 1. Лице, наето срещу заплащане да върши домашна или полска работа; прислужник, наемник. Той има двама слуги. 2. Прен... |
| слугиня - мн. слугини, ж. Жена слуга. |
| слугувам - слугуваш, несв. Работя или се държа като слуга. |
| служа - служиш, мин. св. служих, мин. прич. служил, несв. 1. Остар. Заемам длъжност, работя на служба. Дълги години е служил като секретар... |
| служба - мн. служби, ж. 1. Постоянна работа, обикн. в учреждение, с определена заплата. На служба съм. Държавна служба. 2. Разг. Длъжност, ... |
| службогонец - мн. службогонци, м. Човек, който се стреми към висок пост; кариерист. |
| служебен - служебна, служебно, мн. служебни, прил. 1. Който е свързан със служба (в 1 и 2 знач.). Служебни задължения. Служебно пътуване. Слу... |
| служебник - мн. служебници, (два) служебника, м. Книга за църковна служба. |
| служещ - мн. служещи, същ. Лице, което е на служба (административна, помощна), не работник. |
| служител - служителят, служителя, мн. служители, м. 1. Лице, което заема служба в учреждение; служещ. 2. Прен. Лице, което работи или служи (... |
| служителка - мн. служителки, ж. Жена служител. Служителка в министерството. |
| слуз - слузта, само ед., ж. Лигаво полутечно вещество, отделяно от живи организми. Изхвърля слуз от стомаха. Възпалената рана отделя слуз... |
| слух - слухът, слуха, мн. слухове, (два) слуха, м. 1. Само ед. Способност у човека и животните да възприемат звук. Добър слух. Слаб слух.... |
| слухтя - слухтиш, мин. св. слухтях, мин. прич. слухтял, несв. 1. Напрягам слух да дочуя нещо; ослушвам се. Слухти прсд вратата да чуе какво... |
| случа - случиш, мин. св. случих, мин. прич. случил, св. — вж. случвам. |
| случа се - случиш се, мин. св. случих се, мин. прич. случил се, св. — вж. случвам се. |
| случаен - случайна, случайно, мн. случайни, прил. 1. Който става непредвидено, неочаквано. Случайна покупка. Случайна среща. Случайно запозн... |
| случай - случаят, случая, мн. случай, (два) случая, м. 1. Нещо, което се е случило; факт, явление. Досега няма случай на такова жестоко уби... |
| случайност - случайността, само ед., ж. Нещо, което се е случило случайно, неочаквано, неза-кономерно. Това е чиста случайност. |
| случвам - случваш, несв. и случа, св. Разг. 1. Какво/кого. Неочаквано намирам, заварвам. Случих евтини обувки. Случих го в добро настроение.... |
| случвам се - случваш се, несв. и случа се, св. 1. Само в трето лице. Става, извършва се, среща се. Случи се нещастие. Всичко може да се случи н... |
| случка - мн. случки, ж. Случай, събитие, произшествие. Весела случка. |