| Буква С |
|---|
| спусна - спуснеш, мин. св. спуснах, мин. прич. спуснал, св. — вж. спускам. |
| спусък - мн. спусъци, (два) спусъка, м. Подвижна част в механизма на огнестрелно оръжие, която се натиска, за да се произведе изстрел. Нати... |
| спущам - спущаш, несв. Спускам. |
| спъвам - спъваш, несв. и спъна, св.; какво/кого. 1. Препречвам крак или нещо друго, та нарушавам равновесието на движещ се човек или животн... |
| спъна - спънеш, мин. св. спънах, мин. прич. спънал, св. — вж. спъвам. |
| спътник - мн. спътници, м. 1. Човек, който придружава някого при пътуване или пътува заедно с него. Спътникът ми се оказа интересен човек. 2... |
| спътница - мн. спътници, ж. Жена спътник (в 1 знач.). |
| спътничка - мн. спътнички, ж. Спътница. |
| спявка - мн. спевки, ж. Репетиция на хор. |
| сработвам се - сработваш се, несв. и сработя се, св.; с кого. Постигам синхрон в съвместна дейност. Добрите специалисти бързо се сработват. |
| сработя се - сработиш се, мин. св. сработих се, мин. прич. сработил се, св. — вж. сработвам се. |
| сравнение - мн. сравнения, ср. 1. Сравняване, съпоставка. При това сравнение се вижда кой е по-добър. 2. Спец. Вид стилистична фигура, при коя... |
| сравнителен - сравнителна, сравнително, мн. сравнителни, прил. 1. Който се основава на сравнение; съпоставителен. Сравнителни наблюдения. Сравни... |
| сравня - сравниш, мин. св. сравних, мин. прич. сравнил, св. — вж. сравнявам. |
| сравнявам - сравняваш, несв. и сравня, св.; кого/ какво, с кого/с какво. 1. Разглеждам едно нещо във връзка с друго, като установявам приликит... |
| сражавам се - сражаваш се, несв. Участвам в битка, в сражение; бия се. Те се сражаваха за родината. |
| сражение - мн. сражения, ср. 1. Силен сблъсък, в който участват много хора и техника, обикн. по време на война; битка. 2. Прен. Сблъсък с жел... |
| сразя - сразиш, мин. св. сразих, мин. прич. сразил, св. — вж. сразявам. |
| сразявам - сразяваш, несв. и сразя, св. 1. Кого/какво. Повалям, убивам изведнъж, с един удар; поразявам. Господарят замахна с меча и срази сл... |
| срам - срамът, срама, мн. срамове, (два) срама, м. 1. Само ед. Мъчително чувство на недоволство от себе си, предизвикано от съзнанието за... |
| срамежлив - срамежлива, срамежливо, мн. срамежливи, прил. 1. Който изпитва притеснение, свян, срам. Срамежливо момиче. 2. Който изразява свян,... |
| срамен - срамна, срамно, мн. срамни, прил. Който причинява или предизвиква срам; неприличен, безсрамен, долен, отвратителен, скандален. Сра... |
| срамниче - мн. срамничета, ср. Разг. Последно парче в обща чиния, което всеки се притеснява да вземе. |
| срамота - само ед. Разг. 1. Срам, позор. 2. Като нареч. Срамно. Срамота е да ме лъжеш! // прил. срамотен, срамотна, срамотно, мн. срамотии. |
| срамотия - мн. срамотии, ж. Разг. 1. Обикн. ед. Много срамна постъпка. Чак такава срамотия не съм очаквал от тебе. 2. Само мн. Срамни части. ... |
| срамувам се - срамуваш се, несв. Изпитвам срам. |
| срамя - срамиш, мин. св. срамих, мин. прич. срамил, несв.; кого. 1. Карам да се срамува заради мен; позоря. Стига си срамил къщата ми. 2. ... |
| срасна - сраснеш, мин. св. сраснах, мин. прич. сраснал, св. — вж. сраствам. |
| сраста - срастеш, мин. св. срастох, мин. прич. срасъл, св. Срасна. |
| сраствам - срастваш, несв. и срасна, св. Сраствам се. — сраствам се/срасна се. 1. За растение или органична материя — трайно се съединявам с ... |
| сребрея - сребрееш, мин. св. сребрях, мин. прич. сребрял, несв. 1. Придобивам сребрист цвят. С всеки изминал ден косата му сребрее. 2. Забел... |
| сребрист - сребриста, сребристо, мн. сребристи, прил. Който има бял или белезникав блясък като цвета на среброто. Сребристи отблясъци. Сребри... |
| сребристобял - сребристобяла, сребристобяло, мн. сребристобели, прил. Който има бляскав, искрометен бял цвят. |
| сребро - само ед. 1. Спец. Бял и бляскав ковък благороден метал, от който могат да се изработват накити. Изделия от сребро. 2. Изделия от т... |
| среброглав - среброглава, среброглаво, мн. среброглави, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял. Среброглав старец. |
| среброкос - среброкоса, среброкосо, мн. среброкоси, прил. На когото косите имат цвят на сребро; изцяло побелял, среброглав. |
| сребролюбец - мн. сребролюбци, м. Сребролюбив човек. |
| сребролюбив - сребролюбива, сребролюбиво, мн. сребролюбиви, прил. Който обича парите; алчен, скъпернически. // същ. сребролюбие, ср. |
| сребролюбка - мн. сребролюбки, ж. Сребролюбива жена. |
| сребърен - сребърна, сребърно, мн. сребърни, прил. 1. Който е направен от сребро. Сребърни прибори. Сребърни обици. 2. В състава на който има... |