Буква С |
съзрея - съзрееш, мин. св. съзрях, мин. прич. съзрял, св. — вж. съзрявам. |
съзрявам - съзряваш, несв. и съзрея, св. 1. За плод — почти узрявам. 2. Прен. За мисъл, идея — появявам се, оформям се. Постепенно идеите му ... |
съзъбие - мн. съзъбия, ср. Остар. Съвкупността от всички зъби в устната кухина. |
съизмерим - съизмерима, съизмеримо, мн. съизмерими, прил. Който може да се измери, да се съпостави с друг. Съизмерими стойности. Съизмерими по... |
съименник - мн. съименници, м. Човек, който има същото име. Той е мой съименник — казва се също Божидар. |
съименница - мн. съименници, ж. Жена съименник. |
сък - съкът, съка, мн. съкове, (два) съка, м. Диал. Твърда част от дърво или дървен материал, която е основа на клон; чеп, чвор. |
съкварталец - мн. съкварталци, м. Човек, който живее в същия квартал. |
съквартирант - мн. съквартиранти, м. Човек, който живее в същата квартира. Моят съквартирант е много приятен човек. |
съквартирантка - мн. съквартирантки, ж. Жена съквартирант. |
съклет - само ед. Разг. Мъка, притеснение, досада. Хваща ме съклетът от чакане. |
съкратя - съкратиш, мин. св. съкратих, мин. прич. съкратил, св. — вж. съкращавам. |
съкращавам - съкращаваш, несв. и съкратя, св. 1. Какво. Правя по-кратък, по-къс; скъсявам. Съкращавам времето за подготовка. Съкратих част от р... |
съкращение - мн. съкращения, ср. 1. Намаляване на нещо. 2. Изпускане на част от текста на книга, статия и др. Статията препечатваме с незначите... |
съкровен - съкровена, съкровено, мн. съкровени, прил. Таен, свято пазен, дълбок, интимен. Съкровена мечта. // нареч. съкровено. |
съкровище - мн. съкровища, ср. 1. Скъпоценна вещ; имане. Земята крие много съкровища. 2. Прен. Нещо много ценно и мило, скъпо. Ти си най-голям... |
съкровищница - мн. съкровищници, ж. 1. Място, където се съхранява съкровище. 2. Прен. Съвкупност от духовни и/или материални ценности. |
съкруша - съкрушиш, мин. св. съкруших, мин. прич. съкрушил, св. — вж. съкрушавам. |
съкрушавам - съкрушаваш, несв. и съкруша, св.; кого/какво. Унищожавам напълно, разбивам, сломявам. Опитът му за самоубийство я съкруши. |
съкрушителен - съкрушителна, съкрушително, мн. съкрушителни, прил. Който съкрушава; унищожителен. Съкрушителен удар. Съкрушителни доводи. |
сълза - мн. сълзи, ж. 1. Капка прозрачна солена течност, която се отделя от жлезите, разположени в очите. Едра парлива сълза се търкулна п... |
сълзлив - сълзлива, сълзливо, мн. сълзливи, прил. 1. Който лесно се разплаква; плачлив. Сълзлива жена. 2. Който изразява плач. Сълзлив глас.... |
сълзотворен - сълзотворна, сълзотворно, мн. сълзотворни, прил. Който дразни очите и предизвиква отделяне на сълзи. Сълзотворен газ. |
сълзя - сълзиш, мин. св. сълзях, мин. прич. сълзял, несв. 1. За очи — отделям сълзи. Очите му постоянно сълзяха от гъстия дим. 2. За съд, ... |
сълудничав - сълудничава, сълудничаво, мн. сълудничави, прил. Който е малко луд; смахнат, налудничав. Сълудничави идеи. |
съм - си, е, сме, сте, са, мин. св. бях, мин. прич. бил, несв. 1. Съществувам, има ме. Беше лято. 2. Намирам се, присъствам. Вчера бях н... |
съмва - несв. и съмне, св.; безл. Става светло, развиделява. Като съмне, ще търся помощ. — съмва се/съмне се. Развиделява се, става светло... |
съмишленик - мн. съмишленици, м. 1. Лице, което има същите идеи и убеждения. Политически съмишленици. Търся съмишленици, за да си направим малъ... |
съмнало - само ед. Разг. Времето, когато става светло; развиделяване. Тръгнах по съмнало. |
съмне - мин. св. съмна, мин. прич. съмнало, св. — вж. съмва. |
съмнение - мн. съмнения, ср. 1. Неувереност в истинността на нещо. Поставям под съмнение. 2. Предположение за нещо неприятно, лошо; подозрени... |
съмнителен - съмнителна, съмнително, мн. съмнителни, прил. 1. Който предизвиква съмнение. Съмнителна работа. 2. Който изразява съмнение. Съмнит... |
съмнявам се - съмняваш се, несв. Изпитвам съмнение. Съмнявай се във всичко! |
сън - сънят, съня, мн. сънища, (два) съня, м. 1. Само ед. Физиологическо състояние на покой, когато съзнанието не работи и волеви действ... |
сънародник - мн. сънародници, м. Човек, който е от същия народ; жител на същата държава. |
сънародница - мн. сънародници, ж. Жена сънародник. |
сънен - сънена, сънено, мн. сънени, прил. 1. Който още не се е разбудил след сън. Сънено момиче. 2. Който иска да спи, почти заспал. Сънен... |
сънла - мн. сънли, ж. Пренебр. Сънлива жена. |
сънлив - сънлива, сънливо, мн. сънливи, прил. 1. Който е склонен да спи много. Сънливо дете. 2. Който иска да спи. 3. Който още не се е съб... |
сънльо - мн. сънльовци, м. Пренебр. Сънлив мъж. |