| Буква С |
|---|
| смерч - смерчът, смерча, мн. смерчове, (два) смерча, м. Атмосферен вихър, възникващ от гръмотевични облаци, с голям диаметър, височина и с... |
| смес - сместа, мн. смеси, ж. 1. Съвкупност, маса, продукт от механично обединяване на вещества, запазващи характерните си качества. Смес ... |
| смесвам - смесваш, несв. и смеся, св. 1. Какво. Прибавям едно към друго и обърквам, за да получа смес (в 1 знач.). Смесвам белтъчния сняг е ... |
| смесица - само ед. Смес, понякога от несъвместими неща. Коктейлът беше някаква безвкусна смесица от плодове и няколко вида алкохол. |
| смески - само мн. Фураж, смес от различни видове храни. Смески за пилета. |
| смествам - сместваш, несв. и сместя, св.; какво. Успявам да поместя в малко място, време; настанявам, побирам, вмъквам. Сместих всичкия си ба... |
| сместя - сместиш, мин. св. сместих, мин. прич. сместил, св. — вж. смествам. |
| смет - сметта, само ед., ж. 1. Отпадъци, прах, нечистотии, които се смитат или се събират, за да се изхвърлят, в помещение или по улица; ... |
| смета - сметеш, мин. св. сметох, мин. прич. смел, св. - вж. смитам. |
| сметало - мн. сметала, ср. Уред, състоящ се от няколко свързани заедно пръчки с по десет нанизани на тях топчета, който се използва за смята... |
| сметана - само ед. 1. Мазен слой на повърхността на млякото. 2. Същият продукт, отделен при обработка на млякото за самостоятелно приложение... |
| сметачен - сметачна, сметачно, мн. сметачни, прил. • Сметачна линия. Линия за бързо умножение, деление, логаритмуване и т. н., чието устройст... |
| сметище - мн. сметища, ср. Място за изхвърляне на смет от район или селище; бунище. Сметището на града. |
| сметка - мн. сметки, ж. 1. Изчисление, пресмятане. Направих сметка — струва много скъпо. 2. Изразходена сума, обикн. в ресторант или за усл... |
| сметкаджийка - мн. сметкаджийки, ж. Жена сметкаджия. |
| сметкаджия - мн. сметкаджии, м. Разг. Пресметлив човек, който пресмята винаги своята изгода; скъперник. Голям сметкаджия. // прил. сметкаджийск... |
| сметна - сметнеш, мин. св. сметнах, мин. прич. сметнал, св. — вж. смятам. |
| смехория - мн. смехории, ж. Разг. 1. Разказ или случка, която предизвиква смях. Разказвам смехории. 2. Невероятен разказ, твърдение и др. Не ... |
| смехотворен - смехотворна, смехотворно, мн. смехотворни, прил. Който предизвиква смях; смешен. Смехотворен вид. Смехотворно държание. |
| смешен - смешна, смешно, мн. смешни, прил. 1. Който е хумористичен; възбуждащ смях. Смешна история. 2. Който буди присмех, ирония. Смешни д... |
| смешение - само ед. Смесица; смесване. |
| смешка - мн. смешки, ж. 1. Шега, смешна случка. Разказвам смешки. Правя смешки. 2. Нещо невероятно, измислица. Стига си ми разправял смешки... |
| смешник - мн. смешници, м. 1. Човек, който умее да разсмива, да прави шеги; шегобиец, шегаджия. 2. Клоун, шут. Смешник в цирка. |
| смея - смееш, мин. св. смях, мин. прич. смял, несв. Набирам смелост да извърша нещо; дръзвам, решавам се, предприемам, престрашавам се. С... |
| смея се - смееш се, мин. св. смях се, мин. прич. смял се, несв. 1. Издавам смях заради нещо смешно, хумористично, весело. Смея се с глас. См... |
| смивам - смиваш, несв. и смия, св.; какво. Отмивам, отнасям с миене. Водата е смила пласта от плодородна почва. |
| смигам - смигаш, несв.; на кого. Мигам (с едното или с двете очи), за да дам таен знак. Смигам и да мълчи, но тя не ме вижда. |
| смигвам - смигваш, несв. и смигна, св.; на кого. Смигам един път или няколко пъти по един път. |
| смигна - смигнеш, мин. св. смигнах, мин. прич. смигнал, св. - вж. смигвам. |
| смилам - смилаш, несв. и смеля, св.; какво. 1. Меля докрай. Смилам брашно. Стомахът не смила такава храна. 2. Прен. Разг. Възприемам, асими... |
| смиля се - смилиш се, мин. св. смилих се, мин. прич. смилил се, св. — вж. смилявам се. |
| смилявам се - смиляваш се, несв. и смиля се, св.; над кого/над какво. Проявявам милост, състрадание; пощадявам, пожалвам, прощавам. Смилявам се ... |
| смирение - само ед. 1. Покорство, кротост, скромност. 2. Спокойствие. Обзема ме смирение. |
| смиря - смириш, мин. св. смирих, мин. прич. смирил, св. — вж. смирявам. |
| смирявам - смиряваш, несв. и смиря, св.; кого. Умирявам, укротявам, обуздавам. — смирявам се/смиря се. 1. Укротявам се, успокоявам се. 2. Под... |
| смислен - смислена, смислено, мн. смислени, прил. Който е съдържателен; обмислен. Смислен живот. Смислени думи. // смисленост, смислеността,... |
| смислов - смислова, смислово, мн. смислови, прил. Който се отнася до смисъл, значение. |
| смисъл - само ед. 1. Логическо съдържание, значение на дума, израз, текст. Какъв е смисълът на думите ти? Превеждам по смисъл, не буквално.... |
| смитам - смиташ, несв. и смета, св.; какво. 1. С метене събирам; измитам, махам. Смитам пръснатия боклук. 2. Прен. Разг. Премахвам със сила... |
| смия - смиеш, мин. св. смих, мин. прич. смил, св. — вж. смивам. |