| Буква С |
|---|
| съединител - съединителят, съединителя, мн. съединители, (два) съединителя, м. 1. Спец. Механизъм в автомобил за пускането му в движение, който... |
| съединителен - съединителна, съединително, мн. съединителни, прил. Който служи за съединяване, за свързване. Съединителна тъкан. • Съединителен с... |
| съединя - съединиш, мин. св. съединих, мин. прич. съединил, св. - вж. съединявам. |
| съединявам - съединяваш, несв. и съединя, св. 1. Какво/кого. Съставям от няколко части; обе-динявам,сливам. Съединяват ни общите интереси. 2. К... |
| съестен - съестна, съестно, мн. съестни, прил. • Съестни продукти. Остар. Хранителни продукти. |
| съеша - съешиш, мин. св. съеших, мин. прич. съешил, св. — вж. съешавам. |
| съешавам - съешаваш, несв. и съеша, св.; какво. Събирам мъжко и женско животно, за да се оплодят. — съешавам се/съеша се. За животно — събира... |
| съжаление - мн. съжаления, ср. 1. Чувство на жал, на състрадание към някого. Изпитвам съжаление към него. Видът й будеше съжаление у всички. 2... |
| съжалителен - съжалителна, съжалително, мн. съжалителни, прил. Който изразява съжаление. Съжалителна усмивка. // нареч. съжалително. Погледна съ... |
| съжаля - съжалиш, мин. св. съжалих, мин. прич. съжалил, св. — вж. съжалявам. |
| съжалявам - съжаляваш, несв. и съжаля, св.; кого/ какво, за какво. Изпитвам съжаление. Съжалявам за пропуснатите възможности. |
| съждение - мн. съждения, ср. 1. Спец. Във философията — мисловен акт, при който се утвърждава нещо, което може да бъде истинно или неистинно.... |
| съживя - съживиш, мин. св. съживих, мин. прич. съживил, св. - вж. съживявам. |
| съживявам - съживяваш, несв. и съживя, св. 1. Кого. Възвръщам към живот; възкресявам. Шаманът с дълги заклинания го съживи. 2. Прен. Какво. Въ... |
| съжител - съжителят, съжителя, мн. съжители, м. Човек, който живее на едно и също място с друг. |
| съжителка - мн. съжителки, ж. Жена съжител. |
| съжителствам - съжителстваш, несв. 1. С кого. Живея заедно, на едно място с някого. Съжител-ствам с едно момче от моя град. 2. Проявявам се, съще... |
| съжителство - само ед. Съвместно живеене с друг/други. Странно съжителство между куче и котка. |
| съжителствувам - съжителствуваш, несв. Съжителствам. |
| съзаклятие - мн. съзаклятия, ср. Заговор. |
| съзаклятник - мн. съзаклятници, м. Участник в съзаклятие; заговорник. |
| съзаклятнича - съзаклятничиш, мин. св. съзаклятничих, мин. прич. съзаклятничил, несв. Правя съзаклятие; заговорнича. |
| съзвездие - мн. съзвездия, ср. 1. Отделна група звезди, които образуват фигура. Зодиакално съзвездие. 2. Прен. Група от видни, знаменити, тала... |
| съзвучен - съзвучна, съзвучно, мн. съзвучни, прил. Който образува съзвучие; хармоничен. // нареч. съзвучно. // същ. съзвучност, съзвучността,... |
| съзвучие - мн. съзвучия, ср. 1. Съчетание от няколко едновременно звучащи тона с различна височина. 2. Еднакъв край на стихове; рима. 3. Само... |
| създавам - създаваш, несв. и създам, се. 1. Какво/ кого. Сътворявам, изработвам нещо, което по-рано не е съществувало. Бог създаде жената от ... |
| създам - създадеш, мин. св. създадох, мин. прич. създал, св. — вж. създавам. |
| създание - мн. създания, ср. 1. Нещо, което е създадено; творение, плод, произведение. Скулпторът се радваше на създанието си. 2. Прен. Човек... |
| създател - създателят, създателя, мн. създатели, м. 1. Човек, който е създал нещо; творец. Създател на теория. 2. Бог. В песните си славеха с... |
| създателка - мн. създателки, ж. Жена създател (в 1 знач.). |
| съзерцавам - съзерцаваш, несв.; какво/кого. Гледам продължително, замечтано; наблюдавам. Съзерцавам чудесната гледка към морето. |
| съзерцание - мн. съзерцания, ср. Мечтателно наблюдение, мечтателно състояние. |
| съзерцателен - съзерцателна, съзерцателно, мн. съзерцателни, прил. 1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура. 2. Който е изпълнен съ... |
| съзидателен - съзидателна, съзидателно, мн. съзидателни, прил. Който създава нещо; творчески, градивен. Съзидателен труд. // нареч. съзидателно. |
| съзирам - съзираш, несв. и съзра, св. 1. Кого/какво. Виждам, забелязвам, съглеждам. Между хората съзрях сестра си. 2. Какво. Схващам, открив... |
| съзнавам - съзнаваш, несв. и съзная, св.; какво. Възприемам правилно, разбирам, преценявам, оценявам. Съзнавам недостатъците и грешките си. |
| съзнание - мн. съзнания, ср. 1. Спец. Висша психическа дейност у човека като отражение на действителността. 2. Способност на човека да разсъж... |
| съзнателен - съзнателна, съзнателно, мн. съзнателни, прил. 1. Който има съзнание; съвестен. Съзнателен работник. 2. Който се върши със съзнание... |
| съзная - съзнаеш, мин. св. съзнах, мин. прич. съзнал, св. — вж. съзнавам. |
| съзра - съзреш, мин. св. съзрях, мин. прич. съзрял, св. — вж. съзирам. |