| Буква С |
|---|
| скривам - скриваш, несв. и скрия, св. 1. Какво. Слагам, разполагам така, че да не се вижда и да не може да бъде открито. Скрих бонбоните от ... |
| скрижали - само мн. 1. В библията — каменните плочи с десетте божи заповеди, дадени от Господ на Мойсей. 2. Прен. Непоклатима основа, завет. |
| скрин - скринът, скрина, мн. скринове, (два) скрина, м. Невисок шкаф с чекмеджета, в които се държат сгънати дрехи, спално бельо и др. Ста... |
| скрипец - мн. скрипци, (два) скрипеца, м. Вид механично подемно устройство; макара. |
| скриптеж - само ед. Скриптене. |
| скриптя - скриптиш, мин. св. скриптях, мин. прич. скриптял, несв. Издавам специфичен режещ шум; скърцам, стържа. Стъпките му скриптят в снег... |
| скрит - скрита, скрито, мн. скрити, прил. 1. Който не може да се види или намери. Скрит шоколад. 2. Който не може да се разбере лесно от в... |
| скритен - скритна, скритно, мн. скритни, прил. Остар. Скрит. |
| скритом - нареч. Разг. Като се крие, по скришен начин; скришом. |
| скришен - скришна, скришно, мн. скришни, прил. Разг. Скрит, таен. |
| скришно - нареч. Скришом. |
| скришом - нареч. Като се крие, по скришен начин; тайно. |
| скрия - скриеш, мин. св. скрих, мин. прич. скрил, св. — вж. скривам. |
| скромен - скромна, скромно, мн. скромни, прил. 1. Който не натрапва своите достойнства на другите; стеснителен, срамежлив, смирен. Скромна ж... |
| скромнича - скромничиш, мин. св. скромничих, мин. прич. скромничил, несв. Разг. Проявявам излишна скромност. Недей да скромничиш! |
| скроя - скроиш, мин. св. скроих, мин. прич. скроил, св. — вж. скроявам. |
| скроявам - скрояваш, несв. и скроя, св.; какво. 1. Като кроя, подготвям плат или кожа за шиене. Скроявам костюм. Скроявам чанта. 2. Прен. Раз... |
| скруполи - само мн. 1. Съвест, съзнание, почтеност. Човек без скрупули. 2. Угризение на съвестта, безпокойство. Имам скрупули, че съм и навре... |
| скрупольозен - скрупульозна, скрупульозно, мн. скрупульозни, прил. Който има скрупули. Скрупульозен човек. // същ. скрупульозност, скрупульозност... |
| скръб - скръбта, мн. скърби, ж. Душевна мъка, често предизвикана от загуба на близък човек; тъга, мъка, печал, горест, жал. // прил. скръб... |
| скръндза - мн. скръндзи, м. и ж. Разг. Пренебр. Стиснат човек; скъперник. Той е голям скръндза. |
| скръствам - скръстваш, несв. и скръстя, св.; какво. Поставям напреко един върху друг, обикн. крака, ръце; кръстосвам. • Със скръстени ръце. Ра... |
| скръстя - скръстиш, мин. св. скръстих, мин. прич. скръстил, св. — вж. скръствам. |
| скръстям - скръстяш, несв. Скръствам. |
| скръц - междум. За наподобяване на шум от нес-мазана врата, от проядени, изгнили дъски, от неравномерно триещи се повърхности. |
| скръцвам - скръцваш, несв. и скръцна, св. Скърцам еднократно или поединично. Вратата скръцна. |
| скръцна - скръцнеш, мин. св. скръцнах, мин. прич. скръцнал, св. - вж. скръцвам. |
| скубя - скубеш, мин. св. скубах, мин. прич. скубал, несв. 1. Какво. Издърпвам растителност, косми, пера неравномерно, на места или едно по... |
| скудоумен - скудоумна, скудоумно, мн. скудоумни, прил. Глупав, ограничен, тъп. Скудоумни разсъждения. // същ. скудоумие, мн. скудоумия, ср. |
| скука - само ед. Голяма досада, предизвикана от невъзможност или нежелание да се прави нещо интересно или пък от еднообразие; отегчение, т... |
| скула - мн. скули, ж. Горната част на бузите върху издадените черепни кости под и встрани от очите. Високи скули. |
| скулест - скулеста, скулесто, мн. скулести, прил. Който е с издадени скули. Скулесто лице. |
| скумрия - мн. скумрии, ж. Вид морска риба, която се движи на пасажи и има белезникава на корема кожа и по-тъмна на гърба. |
| скупча - скупчиш, мин. св. скупчих, мин. прич. скупчил, св. - вж. скупчвам. |
| скупчвам - скупчваш, несв. и скупча, св.; кого/какво. Събирам много накуп. — скупчвам се/скупча се. Обикн. в трето лице, ед. и в мн. Събираме... |
| скут - скутът, скута, мн. скути и скутове, (два) скута, м. Пространството, затворено от ръцете, краката, корема и гърдите на седящ човек.... |
| скутер - мн. скутери, (два) скутера, м. Вид едноместна бързоплъзгаща се по водата спортна лодка. |
| скучая - скучаеш, мин. св. скучах, мин. прич. скучал, несв. Обхванат съм от скука; отегчавам се, досажда ми, дотяга ми, омръзва ми. По цял ... |
| скучен - скучна, скучно, мн. скучни, прил. I. Който подтиква към скука, предизвиква скука; досаден, отегчителен, безинтересен. Скучна книга... |
| скълцам - скълцаш, св. — вж. скълцвам. |