| Буква С |
|---|
| съновидение - мн. съновидения, ср. Образите, които се появяват по време на сън. |
| съновник - мн. съновници, (два) съновника, м. Книга с тълкувания на сънищата. |
| сънотворен - сънотворна, сънотворно, мн. сънотворни, прил. Който предизвиква сън. Сънотворно лекарство. |
| сънотворно - мн. сънотворни, ср. Сънотворно лекарство; приспивателно. |
| сънувам - сънуваш, несв. 1. Имам съновидения, виждам насън. 2. Кого/какво. Виждам в съня си. Сънувах непознати хора. 3. Прен. Много силно ис... |
| сънчо - само ед. Персонифициран образ на съня в творчеството за деца. Аз съм сънчо, ида от горица. |
| съображение - мн. съображения, ср. Нещо, което се взема под внимание; предварително обмислена идея. До последния момент не се знаеше кога ще тръ... |
| съобразен - съобразна, съобразно, мн. съобразни, прил. Който е в съответствие с нещо; подходящ. • Съобразно. Предлог. Съобразно с; според. Зап... |
| съобразя - съобразиш, мин. св. съобразих, мин. прич. съобразил, св. — вж. съобразявам. |
| съобразявам - съобразяваш, несв. и съобразя, св. 1. Вземам под внимание някакви обстоятелства; пресмятам, преценявам. Веднага съобрази, че ще сп... |
| съобщавам - съобщаваш, несв. и съобщя, св.; какво, за какво; на кого. Казвам, информирам, давам сведения. Съобщиха ни за закъснението на влака... |
| съобщение - мн. съобщения, ср. 1. Това, което се съобщава; известие. Радиото предаде съобщение за срещата. 2. Обикн. мн. Възможност за общуван... |
| съобщителен - съобщителна, съобщително, мн. съобщителни, прил. Който служи за съобщение. Съобщителна мрежа. |
| съобщя - съобщиш, мин. св. съобщих, мин. прич. съобщил, св. — вж. съобщавам. |
| съоръжа - съоръжиш, мин. св. съоръжих, мин. прич. съоръжил, св. — вж. съоръжавам. |
| съоръжавам - съоръжаваш, несв. и съоръжа, св.; какво, с какво. Обзавеждам, снабдявам, оборудвам. Съоръжиха кабинета е модерна техника. |
| съоръжение - мн. съоръжения, ср. 1. Уреди, апарати и др., които се използват в специализирана дейност. Спортни съоръжения. 2. Постройка с опред... |
| съотборник - мн. съотборници, м. Състезател от същия отбор. |
| съответен - съответна, съответно, мн. съответни, прил. 1. Който е съизмерим с нещо; подходящ. Съответна големина. 2. Който е потребен, нужен в... |
| съответствам - съответстваш, несв. В съответствие съм; подхождам, отговарям. На еднаквите цифри в ребуса съответстват еднакви букви. |
| съответствие - мн. съответствия, ср. Съотношение на еднаквост, равенство. Трябва да има съответствие между думите и делата. |
| съответствувам - съответствуваш, несв. Съответствам. |
| съотносителен - съотносителна, съотносително, мн. съотносителни, прил. 1. Който се намира в съотношение с нещо. Съотносителни величини. 2. Който и... |
| съотношение - мн. съотношения, ср. Взаимна връзка; пропорционалност. Съотношение на силите. Сиропът се приготвя от захар и вода в съотношение 2:... |
| съперник - мн. съперници, м. 1. Този, който съперничи на друг в нещо. Съперници във футболна среща. 2. Влюбен в едно лице по отношение на дру... |
| съперница - мн. съперници, ж. Жена съперник. |
| съпернича - съперничиш, мин. св. съперничих, мин. прич. съперничил, несв. 1. На кого/с кого. Стремя се към същата цел като друг; домогвам се, ... |
| съпоставка - мн. съпоставки, ж. Сравнение, съпоставяне. |
| съпоставя - съпоставиш, мин. св. съпоставих, мин. прич. съпоставил, св. — вж. съпоставям. |
| съпоставям - съпоставяш, несв. и съпоставя, св.; какво. Сравнявам две или повече неща, за да открия прилики и разлики. Съпоставям данните от дв... |
| съприкосновение - мн. съприкосновения, ср. Допир, общуване, контакт, досег. Влизам в съприкосновение с известни личности. |
| съприкосновявам се - съприкосновяваш се, несв.; с какво/с кого. В съприкосновение съм; допирам се, общувам. |
| съпричастен - съпричастна, съпричастно, мн. съпричастни, прил. Който има непосредствено отношение към нещо или участва в него. Той също е съприч... |
| съпровод - само ед. 1. Музикално изпълнение, което съпровожда отделно изпълнение. Песента е изпълнена в съпровод на китара. 2. Група лица, ко... |
| съпроводя - съпроводиш, мин. св. съпроводих, мин. прич. съпроводил, св. — вж. съпровождам. |
| съпровождам - съпровождаш, несв. и съпроводя, св. 1. Кого /какво. Вървя заедно, придружавам. Глутница кучета съпровождаше кервана. 2. Прен. Кого... |
| съпротива - само ед. 1. Дейност, насочена срещу друга; противодействие, отпор. Всяка съпротива беше безсмислена. 2. Организирано движение срещ... |
| съпротивление - мн. съпротивления, ср. 1. Съпротива, противопоставяне. 2. Спец. Във физиката — сила, която намалява големината на електрическия то... |
| съпротивлявам се - съпротивляваш се, несв. и съпротивя се, св. Оказвам съпротива. Детето се съпротивляваше и не искаше да влезе в зъболекарския кабин... |
| съпротивя се - съпротивиш се, мин. св. съпротивих се, мин. прич. съпротивил се, св. — вж. съпротивлявам се. |