Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
стремителен - стремителна, стремително, мн. стремителни, прил. 1. Много бърз, внезапен в движението и в развитието си; светкавичен, буен, стремг...
стремление - мн. стремления, ср. Домогване, въжделение, стремеж.
стремя се - стремиш се, мин. св. стремих се, мин. прич. стремил се, несв. Действам с всички сили в една посока, за да постигна свое желание, м...
стрес - стресът, стреса, само ед., м. Състояние на максимално нервно напрежение, предизвикано от негативно емоционално или физическо възде...
стресна - стреснеш, мин. св. стреснах, мин. прич. стреснал, св. — вж. стрясвам.
стреха - мн. стрехи, ж. Стряха.
стречинг - само ед. Вид гимнастика за разтягане мускулатурата на тялото.
стривам - стриваш, несв. и стрия, св.; какво. Правя на прах чрез триене; строшавам, раздробявам. Стривам лекарство. // същ. стриване, ср.
стрижа - стрижеш, мин. св. стригах, мин. прич. стригал, несв.; какво/кого. Намалявам дължината на косъма с помощта на ножици, машинка и др....
стриктен - стриктна, стриктно, мн. стриктни, прил. Точен, прецизен. Стриктен човек. Стриктен превод. // нареч. стриктно. // същ. стриктност, ...
стрина - мн. стрини, ж. 1. Диал. Жена на брата на бащата. 2. Разг. Омъжена жена на средна възраст. // прил. стринин, стринина, стринино, мн...
стринка - мн. стринки, ж. Стрина. // прил. стринкин, стринкина, стринкино, мн. стринкини.
стриптийз - само ед. Представление, в което участниците (предимно жени) постепенно се събличат, танцувайки еротични танци върху сцена. Правя с...
стриптийзьорка - мн. стриптийзьорки, ж. Жена, която участва в стриптийз.
стрия - стриеш, мин. св. стрих, мин. прич. стрил, св. — вж. стривам.
строг - строга, строго, мн. строги, прил. 1. Който е с големи изисквания; взискателен. Строг човек. Строго наблюдение. 2. Който не позволя...
строеж - мн. строежи, (два) строежа, м. 1. Само ед. Строене. Започнахме строежа веднага. 2. Това, което се строи. Вижда се строежът на болн...
строен - стройна, стройно, мн. стройни, прил. 1. Който е висок и елегантен и има хубава стойка. Стройно момиче. 2. Който е добре построен, ...
строител - строителят, строителя, мн. строители, м. Човек, който строи. Строител на мостове. Строители на езика ни. // прил. стройтел-ски, ст...
строителен - строителна, строително, мн. строителни, прил. 1. Който строи. Строителен работник. 2. Който се използва при строене. Строителни ма...
строителка - мн. строителки, ж. Жена строител.
строй - строят, строя, мн. строеве, (два) строя, м. 1. Начин на строяване, обикн. на войници. Параден строй. Походен строй. 2. Редица от х...
стройник - мн. стройници, м. Диал. Човек, който е изпратен да сватосва; годежар, сват.
стройница - мн. стройници, ж. Диал. Жена стройник.
строполя - строполиш, мин. св. строполих, мин. прич. строполил, св. — вж. строполявам.
строполявам - строполяваш, несв. и строполя, св.; какво/кого. Шумно и понякога грубо и неумело събарям; смъквам, сривам. - строполявам се/стропо...
строполясам - строполясаш, св. — вж. строполясвам.
строполясвам - строполясваш, несв. и строполясам, св. Разг. Строполявам.
строфа - мн. строфи, ж. Повтаряща се група от стихове, организирани от рима, ритъм и интонация; куплет. Четиристишна строфа.
строша - строшиш, мин. св. строших, мин. прич. строшил, св. — вж. строшавам.
строшавам - строшаваш, несв. и строша, св. 1. Какво. Правя на части чрез трошене; счупвам. Строшавам чаша. 2. Прен. Кого. Потрошавам, смазвам,...
строшвам - строшваш, несв. Строшавам.
строя - строиш, мин. св. строих, мин. прич. строил, несв.; какво. 1. Изграждам, изработвам, съзиждам. Строя мост. Строя жилище. 2. Прен. С...
строявам - строяваш, несв. и строя, св.; кого/какво. 1. Подреждам в строй. Строявам ученици. Строявам рота. 2. Прен. Разг. Въдворявам ред; хо...
струва - мин. св. струвах, мин. прич. струвало, несв.; безл. Има защо, заслужава. Струва да опиташ. - струва си. Струва.
струвам - струваш, несв. 1. Имам парична стойност, цена. Хлябът струва десет лева. 2. На кого. Отнемам много сили, време и др. Тази работа м...
струг - стругът, струга, мн. стругове, (два) струга, м. Машина за повърхностно стъргане на дърво или метал, при което се придава цилиндрич...
стругар - стругарят, стругаря, мн. стругари, м. Работник на струг. // прил. стругарски, стругарска, стругарско, мн. стругарски. // същ. стру...
стругарка - мн. стругарки, ж. Жена стругар.
стругувам - стругуваш, несв. какво. Обработвам със струг. Стругувам детайли.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: