| Буква С |
|---|
| слушалка - мн. слушалки, ж. 1. Прибор за слушане при телефонен разговор, на радио без усилвател и др. Телефонна слушалка. Вдигам слушалката н... |
| слушалки - само мн. Слушалка (във 2 знач.). |
| слушам - слушаш, несв. 1. Насочвам вниманието и настройвам слуха си да възприема нещо. Слушаш ли, като ти говоря, или си четеш вестника? Сл... |
| слушател - слушателят, слушателя, мн. слушатели, м. 1. Човек, който възприема нещо, предназначено за слушане — радиопредаване, лекция и др. М... |
| слушателка - мн. слушателки, ж. Жена слушател. |
| слънце - мн. слънца, ср. 1. Само ед. Небесно тяло, звезда, която осветява и стопля земята през деня. Слънцето изгрява в 6 часа. През зимата... |
| слънчасам - слънчасаш, св. — вж. слънчасвам. |
| слънчасвам - слънчасваш, несв. и слънчасам, св. Припадам от дълго стоене на силно слънце, получавам слънчев удар. |
| слънчев - слънчева, слънчево, мн. слънчеви, прил. 1. Който се отнася до слънцето. Слънчеви лъчи. Слънчева светлина. 2. Който е огрян от слън... |
| слънчоглед - мн. слънчогледи, (два) слънчогледа, м. 1. Маслодайно растение с високо стъбло и огромен жълт цвят (обърнат винаги към слънцето), к... |
| слюда - мн. слюди, ж. Полупрозрачен минерал, който се цепи на слоеве и се използва за изолация, за огнеупорни бои, както и различните видо... |
| слюнка - мн. слюнки, ж. Точлива течност, отделяна от специални жлези, която се съдържа в устната кухина на хора и животни и служи при храно... |
| слюнча - слюнчиш, мин. св. слюнчих, мин. прич. слюнчил, несв.; какво. Мокря със слюнка. Слюнча си пръстите и прелиствам страниците. |
| слягам се - слягаш се, несв. и слегна се, св. 1. За рохка маса — сбивам се, смалявам се, улягам, потъвам. Пръстта се е слегнала след дъжда. Сн... |
| сляза - слезеш, мин. св. слязох, мин. прич. слязъл, св. — вж. слизам. |
| смажа - смажеш, мин. св. смазах, мин. прич. смазал, св. — вж. смазвам. |
| смазвам - смазваш, несв. и смажа, св. 1. Какво! кого. С удар, със сила сплесквам, смачквам, правя плосък. Смазвам ламаринена кутия. Смазвам ... |
| смазка - само ед. Вещество или смес, които се използват за смазване. Слагам смазка. |
| смайвам - смайваш, несв. и смая, св.; кого. Силно изненадвам, слисвам. Смая всички с поведението си. - смайвам се/смая се. Изненадвам се, сл... |
| смаля се - смалиш се, мин. св. смалих се, мин. прич. смалил се, св. — вж. смалявам се. |
| смалявам се - смаляваш се, несв. и смаля се, св. Ставам по-малък, по-дребен, по-незначителен. От слънцето пряспата сняг се смалява. Фигурата се ... |
| смарагд - мн. смарагди, (два) смарагда, м. Изумруд. // прил. смарагдов, смарагдова, смарагдово, мн. смарагдови. Смарагдов цвят. |
| смахвам се - смахваш се, несв. и смахна се, св. Разг. Ставам налудничав, побъркан. // прил. смахнат, смахната, смахнато, мн. смахнати. Смахнат ... |
| смахна се - смахнеш се, мин. св. смахнах се, мин. прич. смахнал се, св. — вж. смахвам се. |
| смачкам - смачкаш, св. — вж. смачквам. |
| смачкан - смачкана, смачкано, мн. смачкани, прил. 1. Върху който е извършено мачкане. 2. Прен. Който е невзрачен, грозноват, непривлекателен... |
| смачквам - смачкваш, несв. и смачкам, св. 1. Какво. С мачкане, прегъване, извиване, притискане развалям формата. Смачквам лист хартия. Смачкв... |
| смая - смаеш, мин. св. смаях, мин. прич. смаял, св. — вж. смайвам. |
| смаян - смаяна, смаяно, мн. смаяни, прил. 1. Който е изненадан, изумен. Оставам смаян. 2. Който е объркан, смутен. Смаян поглед. // нареч.... |
| смекча - смекчиш, мин. св. смекчих, мин. прич. смекчил, св. — вж. смекчавам. |
| смекчавам - смекчаваш, несв. и смекча, св. 1. Какво. Правя нещо остро, твърдо да стане по-меко, по-еластично. Смекчавам кожата. Гримът смекчав... |
| смекчаващ - смекчаваща, смекчаващо, мн. смекчаващи, прил. • Смекчаващи вината обстоятелства. В правото — обстоятелство, с оглед степента на об... |
| смел - смела, смело, мн. смели, прил. 1. Който е безстрашен, храбър, решителен. Смел войник. Смел борец. 2. Който съдържа или изразява бе... |
| смелост - смелостта, мн. смелости, ж. 1. Само ед. Качество на смел; безстрашие, храброст. Липсва ми смелост. Обхваща ме смелост. 2. Смела по... |
| смелчак - мн. смелчаци, м. Смел човек. Голям смелчак. |
| смеля - смелеш и смелиш, мин. св. смлях и смелих, мин. прич. смлял и смелил, св. — вж. смилам. |
| сменя - смениш, мин. св. смених, мин. прич. сменил, св. — вж. сменям. |
| сменявам - сменяваш, несв. Сменям. |
| сменяем - сменяема, сменяемо, мн. сменяеми, прил. За машинна част, детайл - който може да се сменя, да се заменя с нов. |
| сменям - сменяш, несв. и сменя, св. 1. Какво/кого. Подменям едно (използвано, изразходвано) с друго. Сменям кърпите за лице. Сменям гума на... |