| Буква С |
|---|
| страничен - странична, странично, мн. странични, прил. 1. Който е разположен встрани, отстрани на нещо или на някого. Страничен прозорец. 2. К... |
| странник - мн. странници, м. Остар. 1. Човек, който е от друг край или държава. 2. Човек, който обича да скита, да пътешества, да странства; ... |
| странница - мн. странници, ж. Жена странник. |
| странноприемница - мн. странноприемници, ж. Остар. Хан за странници; хотел. |
| странствам - странстваш, несв. Пътувам по чужди страни; пътешествам, скитам. Странстваха дълго из Европа. // същ. странстване, мн. странствания... |
| странство - само ед. Разг. Чужбина. Отивам в странство. |
| странствувам - странствуваш, несв. Странствам. |
| страня - страниш, мин. св. страних, мин. прич. странил, несв.; от кого/ от какво. Държа се настрана; отбягвам, чуждея се. Не е добър човек ... |
| страст - страстта, мн. страсти, ж. 1. Неудържимо увлечение, желание, чувство, което трудно се контролира; разпаленост. Говоря със страст. 2... |
| страстен - страстна, страстно, мн. страстни, прил. 1. Който е проникнат от страст. Страстна защита. Страстна любов. 2. Който е увлечен силно ... |
| стратегичен - стратегична, стратегично, мн. стратегични, прил. 1. Който се отнася до стратегия. Стратегична височина. 2. Прен. Който е от изключ... |
| стратегически - стратегическа, стратегическо, мн. стратегически, прил. Стратегичен. |
| стратегия - мн. стратегии, ж. Обща, предварително начертана насока в ръководеното на война, битка, дейност, която трябва да доведе до победен,... |
| стратифицирам - стратифицираш, несв. и св.; какво. Разпределям по групи, пластове. |
| страх - страхът, страха, мн. страхове, (два) страха, м. Силно чувство на безпокойство, съпроводено понякога с треперене на тялото, предизв... |
| страхлив - страхлива, страхливо, мн. страхливи, прил. 1. Който проявява страх; боязлив, плах. Страхливо дете. 2. Който е проява на страх. Стр... |
| страхливец - мн. страхливци, м. Страхлив човек. |
| страхливка - мн. страхливки, ж. Страхлива жена. |
| страховит - страховита, страховито, мн. страховити, прил. Който предизвиква страх; страшен, ужасяващ. Страховит вик. // нареч. страховито. Изр... |
| страхопочитание - само ед. Голямо уважение, респект, благоговение, което граничи със страх; почтителен страх. Гледам със страхопочитание. |
| страхопъзла - мн. страхопъзли, ж. Разг. Страхливка. |
| страхопъзльо - мн. страхопъзльовци, м. Разг. Страхливец. |
| страхотен - страхотна, страхотно, мн. страхотни, прил. 1. Остар. Много страшен. 2. Прен. Много голям по размери или по сила. Страхотна височин... |
| страхувам се - страхуваш се, несв. Изпитвам страх; боя се, плаша се, безпокоя се, опасявам се. Страхувам се от тъмното. Страхувам се, че не мога ... |
| страшен - страшна, страшно, мн. страшни, прил. 1. Който всява, провокира страх. Страшен разказ. Страшен филм. 2. Прен. Много голям по разме... |
| страшилище - мн. страшилища, ср. Нещо, обикн. живо същество, което всява страх, ужас, паника. Физкултурникът е страшилище за учениците. |
| страшно - нареч. 1. Заплашително, застрашително, страховито, опасно. Гледам страшно. 2. Разг. Извънредно много; изключително. Филмът страшно... |
| стрела - мн. стрели, ж. 1. Тънка пръчка с острие на единия край и с перца в другия, за да помагат на летенето, която се е изхвърляла с помо... |
| стрелба - мн. стрелби, ж. 1. Само ед. Стреляне. 2. Звук, по който се разбира, че се стреля с огнестрелно оръжие. Зад хълма се чуваше стрелба... |
| стрелбище - мн. стрелбища, ср. 1. Пригодено за учебни тренировки по стрелба място или помещение. Военно стрелбище. 2. Фургон за развлекателна ... |
| стрелвам - стрелваш, несв. и стрелна, св. 1. Стрелям веднъж или поединично. 2. Прен. Кого. Насочвам бързо и остро очи (или думи) към някого. ... |
| стрелец - мн. стрелци, м. 1. Човек, който умее добре да стреля. Добър стрелец. Лош стрелец. 2. Зодиакално съзвездие (м. ноември — декември). |
| стрелка - мн. стрелки, ж. 1. Дълга и тънка остро-върха пластинка, която служи за показване на мярката в различни измервателни прибори, като ... |
| стрелкам - стрелкаш, несв.; кого. 1. Поглеждам внезапно и за кратко време от любопитство, за закачка и др. Стрелкам го е поглед. 2. За болка ... |
| стрелна - стрелнеш, мин. св. стрелнах, мин. прич. стрелнал, св. — вж. стрелвам. |
| стрелочник - мн. стрелочници, м. Служител, който насочва влак или трамвай посредством стрелка (в 3 знач.). |
| стрелям - стреляш, несв. 1. Изхвърлям стрела с лък. Някога хората са стреляли по животните, за да се хранят, а не за развлечение. 2. С какво... |
| стремглав - стремглава, стремглаво, мн. стремглави, прил. Който се осъществява с устрем, безразсъдно; стремителен, буен. Стремглаво нападение.... |
| стреме - мн. стремена, м. Метално приспособление, където ездачът поставя стъпалата си. |
| стремеж - мн. стремежи, (два) стремежа, м. Желание за постигане на нещо, което провокира активна дейност; устрем, стремление, домог-ване. Им... |