| Буква С |
|---|
| сватба - мн. сватби, ж. Женитба с празненство и обичайните обреди, обикн. при сключване на брак. Правя сватба. Ходя на сватба. Богата сватб... |
| сватбар - сватбарят, сватбаря, мн. сватбари, м. Разг. Човек, който присъства и участва в сватбеното празненство. Вчера бяхме сватбари. |
| сватбарин - мн. сватбари, м. Сватбар. |
| сватбарка - мн. сватбарки, ж. Разг. Жена сватбар. |
| сватбарски - сватбарска, сватбарско, мн. сватбарски, прил. 1. Който е свързан със сватбар. Сватбарско настроение. 2. Сватбен. Сватбарска трапез... |
| сватовник - мн. сватовници, м. Разг. 1. Пратеник от името на момък да иска момата; годежар, сват. Изпращам сватовници. 2. Лице, което урежда ж... |
| сватовница - мн. сватовници, ж. Разг. Жена сватовник. |
| сватовство - само ед. 1. Роднинство между сватове. 2. Отношения между родители или роднини на съпрузи. Сватовството трая до сватбата, тогава се... |
| сватосам - сватосаш, св. — вж. сватосвам. |
| сватосвам - сватосваш, несв. и сватосам, св.; кого. Разг. Уреждам женитба между свои близки, познати и др. — сватосвам се/сватосам се. Само мн... |
| сватувам - сватуваш, несв.; на кого, за кого. Разг. Ставам сватовник и изпълнявам ролята на сватовник. |
| сватя - мн. свати, ж. Разг. Жена сват. |
| сведа - сведеш, мин. св. сведох, мин. прич. свел, св. — вж. свеждам. |
| сведение - мн. сведения, ср. 1. Известие, новина, информация, предадени от някъде. Получавам сведения от фронта. Изпращам сведения. Нямам ник... |
| свеж - свежа, свежо, мн. свежи, прил. 1. Който не е увяхнал; сочен, млад. Свежа зеленина. Свежи цветя. 2. За вятър, въздух — който е прох... |
| свеждам - свеждаш, несв. и сведа, св. 1. Какво. Навеждам, накланям глава, поглед, обикн. от някакво чувство (срам, почит и др,). Момичето св... |
| свезка - мн. свезки, ж. Книжка, която излиза от печат като част от обемиста книга; свитък. Излиза на свезки. |
| свекър - мн. свекри, м. Баща на съпруга по отношение на съпругата. // прил. свекров, свекрова, свекрово, мн. свекрови. |
| свекърва - мн. свекърви, ж. 1. Майка на съпруга по отношение на съпругата му. 2. Разг. Пренебр. Жена, която обича да се разпорежда, да дава н... |
| свенлив - свенлива, свенливо, мн. свенливи, прил. 1. Който е стеснителен, срамежлив, нерешителен, плах. Свенливо момиче. 2. Който изразява с... |
| свеня се - свениш се, мин. св. свених се, мин. прич. свенил се, несв. Изпитвам срам, стеснение, смущение, плахост. Свени се да го погледне. Н... |
| сверка - мн. сверки, ж. Сверяване. |
| сверя - свериш, мин. св. сверих, мин. прич. сверил, св. — вж. сверявам. |
| сверявам - сверяваш, несв. и сверя, св.; какво. 1. Съпоставям, сравнявам едно с друго (данни, числа, имена). Сверявам препис с оригинал. 2. П... |
| свесло - мн. свесла, ср. Грозд, отрязан с пръчката, или други плодове с пръчка или наредени на пръчка за пренасяне, окачване. |
| свестен - свястна, свястно, мн. свестни, прил. 1. Който е разумен, разбран, порядъчен, отзивчив. Той е много свестен човек. 2. Който е качес... |
| свестя - свестиш, мин. св. свестих, мин. прич. свестил, св. — вж. свестявам. |
| свестявам - свестяваш, несв. и свестя, св.; кого. Правя или помагам да дойде в съзнание, да дойде на себе си. Свестиха я, като я поляха с вода... |
| свет - и свят, света и свята, свето и свято, мн. свети и святи, прил. 1. В християнската религия — свещен. Свет ден. Свето причастие. 2. ... |
| светвам - светваш, несв. и светна, св. 1. За огън или светлина — появявам се за кратко веднъж или няколко пъти по веднъж. Фарът светва и уга... |
| светейшество - само ед. Обикн. с ваше, негово и др. — титла на патриарх или на папа. |
| светейши - прил., неизм. Определение за Светия синод. |
| светен - светена, светено, мн. светени, прил. Над който е извършен специален религиозен обред. Светена вода. |
| светец - мн. светци, м. 1. Човек, който е посветил живота си на служене на бога или пък има големи заслуги за народа си и след смъртта си е... |
| светилище - мн. светилища, ср. Място, посветено на божество, предназначено за поклонение. |
| светилник - мн. светилници, (два) светилника, м. 1. Плосък съд с фитил за осветление. 2. Примитивен прибор за осветление. Има ли някакъв свети... |
| светило - мн. светила, ср. 1. Източник на светлина. Небесно светило. Дневно светило. Единственото светило е било кандилото. В стаята има мно... |
| светиня - мн. светини, ж. 1. Място, храм, реликва, обявени от църквата за свети. Тази икона е светиня. 2. Нещо много скъпо, на голяма почит.... |
| светител - светителят, светителя, мн. светители, м. Християнски деец с особени заслуги; светец. |
| светица - мн. светици, ж. Жена светец. • Като светица. Жена със слабо, изпито от мъка лице. |