| Буква С |
|---|
| сипкав - сипкава, сипкаво, мн. сипкави, прил. 1. Който се сипе, рони; рохкав. Сипкаво тесто. 2. За глас — пресипнал. |
| сипна се - сипнеш се, мин. св. сипнах се, мин. прич. сипнал се, св. — вж. сипвам се. |
| сипя - сипеш, мин. св. сипах, мин. прич. сипал, несв.; какво. 1. Правя да пада, да покрива в голямо количество или във висока степен. Зав... |
| сипя се - сипеш се, мин. св. сипах се, мин. прич. сипал се, несв. Роня се, падам, разпадам се. Тихо се сипе първият сняг. |
| сирак - мн. сираци, м. Дете, чиито родители (или един от тях) са умрели. // същ. умал. сираче, мн. сирачета, ср. // прил. сирашки, сирашка... |
| сирена - мн. сирени, ж. В митологията — същество с тяло на жена и с опашка на риба, което омайва моряците с песните си. |
| сиренар - сиренарят, сиренаря, мн. сиренари, м. 1. Човек, който произвежда сирене. 2. Разг. Човек, който много обича да яде сирене. // прил.... |
| сиренарка - мн. сиренарки, ж. Жена сиренар. |
| сирене - мн. сиренета, ср. 1. Само ед. Млечен продукт, който се получава при втвърдяване на млякото по специална технология. Овче сирене. 2... |
| сиреняв - сиренява, сиреняво, мн. сиреняви, прил. Разг. Който е направен със сирене. Сиренява чорба. |
| сиреч - нареч. Казано по друг начин, с други думи; тоест. Той, сиреч директорът, беше длъжен да се яви. |
| сиромах - мн. сиромаси, м. Разг. 1. Беден човек. 2. Прен. Човек, който предизвиква съчувствие, състрадание, съжаление; клетник. Сиромах Иван... |
| сиромахкиня - мн. сиромахкини, ж. Разг. Жена сиромах. |
| сиромашия - само ед. 1. Състояние на сиромах; бедност, оскъдица, немотия. Живея в сиромашия. 2. Разг. Съвкупност от всички сиромаси, бедняци в... |
| сироп - мн. сиропи, (два) сиропа, м. 1. Само ед. Наситен разтвор на захар в плодов сок или във вода. Сироп от боровинки. 2. Спец. Само ед:... |
| сиропиталище - мн. сиропиталища, ср. Обществено заведение, в което се отглеждат сираци, изоставени или бедни деца; майчин дом. // прил. сиропитал... |
| сирота - мн. сироти, ж. и м. Остар. Разг. 1. Сирак. 2. Нещастник, клетник, сиромах (във 2 знач.). // прил. сиротен, сиротна, сиротно, мн. с... |
| сиря - сириш, мин. св. сирих, мин. прич. сирил , несв.; какво. Приготвям сирене от мляко; подсирвам. |
| система - мн. системи, ж. 1. Определен ред, по който са организирани частите на цялото, съобразен с връзките между тях. Трябва да приведа зн... |
| систематизирам - систематизираш, несв. и св.; какво. Подреждам в система (в 1 знач.). Систематизирам знания. // същ. систематизиране, ср. |
| систематичен - систематична, систематично, мн. систематични, прил. 1. Който се извършва по определен ред, който следва определена система (в 1 зн... |
| систематически - систематическа, систематическо, мн. систематически, прил. Систематичен. |
| системен - системна, системно, мн. системни, прил. 1. Който следва определена система (в 1 знач.); систематичен, систематически. Системни наб... |
| сит - сита, сито, мн. сити, прил. 1. Който не чувства глад, който се е нахранил. Не ми сипвай повече — сит съм. 2. Остар. За храна — кой... |
| ситен - ситна, ситно, мн. ситни, прил. 1. Който е на малки, дребни частици; дребен. Ситен прах. Ситно зърно. Ситна захар. 2. Разг. Малък, ... |
| ситнеж - само ед. Разг. Множество от ситни предмети или лица; дребосък. Ситнежът тръгва на училище. |
| ситня - ситниш, мин. св. ситних, мин. прич. ситнил, несв. Разг. 1. Вървя с малки стъпки, крачки. Момата ситни към извора. 2. За дъжд — вал... |
| сито - мн. сита, ср. 1. Съд за пресяване, който е съставен от ситна мрежа върху специална рамка. 2. Прен. Разг. Труднопреодолимо условие;... |
| ситуация - мн. ситуации, ж. Положение, състояние, съпровождащи обстоятелства. Ситуацията е известна на всички. // прил. ситуационен, ситуацио... |
| сифон - мн. сифони, (два) сифона, м. 1. Приспособление за преливане на течности от висок в нисък съд посредством извита тръба. 2. Съд за п... |
| сияен - сияйна, сияйно, мн. сияйни, прил. Който сияе; блестящ, бляскав, лъчист, искрящ, лъчезарен. Сияйна зора. Сияйна усмивка. // същ. си... |
| сияние - мн. сияния, ср. Ярка. светлина, излъчвана от горящ, блестящ предмет или отразявана от някаква повърхност. Сиянието на Земята. Севе... |
| сиятелство - мн. сиятелства, ср. Остар. Титла на близкородствените на владетеля лица — княз или граф. Негово сиятелство. |
| сияя - сияеш, мин. св. сиях, мин. прич. сиял, несв. 1. Излъчвам ярка светлина или блестя с отразена светлина. Слънцето сияе. Прозорците с... |
| сказание - мн. сказания, ср. Митологизиран разказ за отдавна минали събития; предание, легенда, мит, приказка. |
| сказуемо - мн. сказуеми, ср. Спец. В граматиката — главна част на изречението, която означава действието или състоянието на предмета, назован... |
| скакалец - мн. скакалци, (два) скакалеца, м. 1. Ливадно насекомо, обикн. зелено на цвят, което има дълги задни крака и се придвижва, като отс... |
| скала - мн. скали, ж. Линия в уреди, апарати и др. с нанесени по нея деления за измерване на различни стойности или за избор на програма и... |
| скалист - скалиста, скалисто, мн. скалисти, прил. В който има много скали, който е осеян с много скали. Скалиста местност. |
| скалп - скалпът, скалпа, мн. скалпове, (два) скалпа, м. Одраната кожа от връхната част на черепа заедно с косата, която служи като военен ... |