Буква С |
салмонелоза - само ед. Спец. В медицината — остро чревно заболяване у човека или у животните, предизвикано от салмонела и предавано чрез месо, я... |
салон - мн. салони, (два) салона, м. 1. Остар. Гостна стая в жилище. 2. Разг. Коридор или стая, свързваща други стаи в сграда. 3. Голямо п... |
салонен - салонна, салонно, мн. салонни, прил. 1. Който се отнася до салон. 2. Прен. Ирон. Изтънчен, предвзет. Салонен кавалер. Салонни мани... |
салтамарка - мн. салтамарки, ж. 1. Остар. Къса горна дреха, обшита с кожа. 2. Прен. Разг. Старо, протрито палто. Ще си карам и тази зима с моят... |
салтанат - мн. салтанати, (два) салтаната, м. Разг. Церемония, която придава тържественост, показност. Направиха сватбата с всичките му салта... |
салто - мн. салта, ср. Скок с премятане, преобръщане на тялото във въздуха, обикн. акробатически. |
салтомортале - мн. салтоморталета, ср. 1. Опасен акробатически скок; салто. 2. Прен. Рисковано, опасно действие. 3. Прен. Внезапна крайна промяна... |
салфетка - мн. салфетки, ж. 1. Специална кърпа от плат или от хартия, предназначена за избърсване на устата или на ръцете или за предпазване ... |
салца - само ед. Доматено пюре. |
салют - мн. салюти, (два) салюта, м. Военен поздрав чрез стрелба в тържествени случаи. Оръдеен салют. |
сам - сама, само, мн. сами, прил. 1. Единствен, без други. Оставам сам на улицата. Стоя сам в къщи. 2. Самотен, усамотен, без естествена... |
самар - мн. самари, (два) самара, м. 1. Приспособление от дървени части с тапицерия, което се закрепва на гърба на товарно животно за сяда... |
самарджия - мн. самарджии, м. Занаятчия, който прави и/или продава самари. |
самарянин - мн. самаряни, м. Човек, който според морала си е склонен да помага на другите, без да търси изгода. |
самарянка - мн. самарянки, ж. 1. Остар. Доброволна медицинска помощничка при бедствие или война. 2. Жена самарянин. |
самарянство - само ед. Склонност или действия на самарянин. |
самба - само ед. Южноамерикански танц с буен ритъм. |
самбист - мн. самбисти, м. Спортист, който се занимава със самбо. |
самбо - само ед. Вид спорт, включващ разнообразни техники за самозащита без оръжие. |
саменичък - саменичка, саменичко, мн. саменички, прил. • Сам-саменичък. Разг. Съвсем сам. |
самец - мн. самци, м. Екземпляр от полово зряло мъжко животно. |
самичък - самичка, самичко, мн. самички, прил. Разг. Сам. • Сам-самичък. Съвсем сам. |
самка - мн. самки, ж. Екземпляр от полово зряло женско животно. |
само - нареч. 1. Единствено, изключително. Само ти можеш да свършиш тази работа. Само аз отидох навреме. 2. Малко; недостатъчно; нищо пов... |
само- - Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Насоченост към самия себе си, напр. самоанализ, самобичувам се, самовнушение, ... |
самоанализ - само ед. Анализ на собствените постъпки и преживявания. |
самобитен - самобитна, самобитно, мн. самобитни, прил. Който е своеобразен, оригинален, със самостоятелно развитие. Самобитна култура. Самобит... |
самобичувам се - самобичуваш се, несв. 1. В религията — наказвам себе си с физически страдания за извършени грехове. 2. Подлагам се на нравствени с... |
самобръсначка - мн. самобръсначки, ж. Уред с ножче за самостоятелно бръснене. Електрическа самобръсначка. Ръчна самобръсначка. |
самовар - мн. самовари, (два) самовара, м. Метален съд за кипване на вода за чай, снабден с кранче, отдолу с приспособление за поставяне на ... |
самовила - мн. самовили, ж. Митическо женско същество в славянските вярвания, което живее в планините, горите и при изворите. |
самовластен - самовластна, самовластно, мн. самовластни, прил. 1. Който има неограничена власт. 2. Който не търпи ограничения. В семейството си ... |
самовластие - само ед. Еднолична абсолютна власт. Тогава в Русия се установява самовластие. |
самовнуша се - самовнушиш си, мин. св. самовнуших си, мин. прич. самовнушил си, св. — вж. самовнушавам си. |
самовнушавам си - самовнушаваш си, несв. и самовнуша си, св.; какво. Внушавам сам на себе си. // същ. самовнушаване, ср. |
самовнушение - мн. самовнушения, ср. Внушение сам на себе си. Освобождавам се от самовнушения. |
самоволен - самоволна, самоволно, мн. самоволни, прил. 1. Който постъпва по своя воля, без да се съобразява с нареждания или правила. 2. Който... |
самовъзпитавам се - самовъзпитаваш се, несв. и самовъзпитам се, св. Работя над себе си, за да формирам характера и навиците си. // същ. самовъзпитание... |
самовъзпитам се - самовъзпиташ се, св. — вж. самовъзпитавам се. |
самодеен - самодейна, самодейно, мн. самодейни, прил. 1. За театър, музикален състав и др. — който не е съставен от професионалисти. Самодеен... |