Буква С |
сещам - сещаш, несв. и сетя, св.; какво. Усещам, чувствам. Не сещам ни жега, ни студ. |
сещам се - сещаш се, несв. и сетя се, св. 1. Идва ми на ум, хрумва ми. 2. Спомням си. Сетих се, че имам книгата, която искаш. 3. Досещам се, ... |
сея - сееш, мин. св. сях, мин. прич. сял, несв.; какво. 1. Хвърлям семена в земята, за да израснат нови растения. Сея пшеница. 2. Прен. ... |
сеялка - мн. сеялки, ж. Машина за сеене. Редова сеялка. |
сеяч - мн. сеячи, м. Човек, който сее. |
си - възвр. притеж. мест. - вж. свой. |
сиамка - мн. сиамки, ж. Разг. Сиамска котка. |
сиамски - сиамска, сиамско, мн. сиамски, прил. Който се отнася до Сиам. • Сиамска котка. Порода котка, произхождаща от Сиам, с къса козина. ... |
сив - сива, сиво, мн. сиви, прил. 1. Който е с цвят на пепел, получен от смесването на бяла и черна боя. Сив вълк. 2. За коса, мустаци —... |
сивея - сивееш, мин. св. сивях, мин. прич. сивял, несв. 1. Придобивам сив цвят, ставам сив. 2. Сивея се. Какво сивее там? — сивея се. Изгл... |
сивкав - сивкава, сивкаво, мн. сивкави, прил. Почти сив, възсив. Сивкаво палто. |
сиво- - Първа съставна част на сложни думи със значение който има сив цвят или сива отсянка, напр. сиво-бял, сиво-жълт, сиво-зелен, сиво-к... |
сивокос - сивокоса, сивокосо, мн. сивокоси, прил. Който има сива, прошарена коса. |
сивоок - сивоока, сивооко, мн. сивооки, прил. Който има сиви очи. |
сивота - само ед. 1. Сив цвят. 2. Прен. Еднообразие, незабележимост, скука. Сивотата на ежедневието. |
сигнал - мн. сигнали, (два) сигнала, м. 1. Условен знак за предаване на информация на разстояние. Светлинен сигнал. Радиосигнали. 2. Прен. ... |
сигнален - сигнална, сигнално, мн. сигнални, прил. Който служи за даване на сигнал. Сигнална лампа. • Първа сигнална система. Спец. Условноре... |
сигнализатор - мн. сигнализатори, (два) сигнализатора, м. Устройство, което дава сигнализация. |
сигнализация - мн. сигнализации, ж. 1. Предаване на сигнали на разстояние. 2. Система от устройства за приемане и изпращане на сигнали. |
сигнализирам - сигнализираш, несв. и св. Давам сигнал. При пожар сигнализирайте веднага в противопожарната служба. |
сигналист - мн. сигналисти, м. Човек, който подава сигнали. Сигналистът да свири сбор. |
сигнатура - мн. сигнатури, ж. 1. Знак върху книга в библиотека за нейното местоположение в книгохранилище. 2. Част от рецепта, в която се посо... |
сигурен - сигурна, сигурно, мн. сигурни, прил. 1. Който е уверен в нещо; убеден. Сигурен съм, че ще успееш. 2. Който не е изложен на опаснос... |
сигурно - нареч. 1. Уверено, убедено, твърдо. Говори сигурно. 2. Навярно, вероятно. Сигурно ще те потърси отново. |
сиенит - само ед. Зърнеста скала, която се използва в строителството и скулптурата. // прил. сиенитен, сиенитна, сиенитно, мн. сиенитни. |
сизифов - сизифова, сизифово, мн. сизифови, прил. • Сизифов труд. Безполезна тежка работа. |
сила - мн. сили, ж. 1. Физическа или морална способност да се извършва дейност. Нямам сили да вървя нататък. Душевна сила. 2. Външно дейс... |
силабичен - силабична, силабично, мн. силабични, прил. Спец. Който е съобразен с редуване на групи с еднакъв брой срички. |
силабически - силабическа, силабическо, мн. силабически, прил. Силабичен. • Силабическо стихосложение. Спец. Използване на еднакъв брой срички в... |
силаботоничен - силаботонична, силаботонично, мн. силаботонични, прил. Спец. Който е изграден върху закономерно редуване на ударени и неударени ср... |
силаботонически - силаботоническа, силаботоническо, мн. силаботонически, прил. Силаботоничен. |
силаж - само ед. Спец. Консервирана храна за преживни животни, получена при ферментация на зелени фуражи. // прил. силажен, силажна, силаж... |
силажирам - силажираш, несв. и св. Приготвям силаж. |
силен - силна, силно, мн. силни, прил. 1. Който притежава физическа или морална сила. Силен човек. 2. Който е значителен по степен на проя... |
силикат - мн. силикати, (два) силиката, м. Спец. Название на всички минерали или химически съединения, които съдържат силиций. |
силикоза - само ед. Спец. Белодробно заболяване в резултат на вдишване на кварцов прах. |
силикон - само ед. Спец. Полимерно съединение на силиция — еластичен материал с широко приложение при изработването на изолатори, топлоустой... |
силиций - силицият, силиция, само ед., м. Спец. Химически елемент, който влиза в състава на скалите. // прил. силициев, силициева, силициево... |
силогизъм - мн. силогизми, (два) силогизъма, м. Спец. В логиката — умозаключение, изведено въз основа на две съждения; заключение, извод. |
силоз - мн. силози, (два) силоза, м. Голям склад със специално предназначение (обикн. за съхранение на зърнени храни, брашно и др.). |