| Буква С |
|---|
| свирукам - свирукаш, несв. Свиря с уста. Свирукам си някаква песен. |
| свирчо - мн. свирчовци, ср. Разг. Пренебр. Разсеян или глупав човек. |
| свирчовина - само ед. Диал. Бъз. |
| свиря - свириш, мин. св. свирих, мин. прич. свирил, несв. 1. Възпроизвеждам звук с музикален инструмент или с уста. Той свири много добре ... |
| свистя - свистиш, мин. св. свистях, мин. прич. свистял, несв. 1. Издавам рязък звук като при преминаване на въздух през много тесен отвор. ... |
| свит - свита, свито, мн. свити, прил. Срамежлив, скромен, стеснителен, затворен. Тя е прекалено свита жена. • Със свито гърло/сърце. С въ... |
| свита - мн. свити, ж. 1. Лица, които придружават важна особа. Кралска свита. 2. Прен. Пренебр. Лица, които се намират постоянно около няко... |
| свитка - мн. свитки, ж. Диал. Искра. Хвърли дървото в огъня и нагоре литнаха свитки от жарта. • Свитки ми излизат от очите. Изпитвам много ... |
| свитък - мн. свитъци, (два) свитъка, м. 1. Навит на руло дълъг лист хартия (или друг материал), върху който е написан текст. Свитъкът беше ... |
| свише - нареч. От бога, от небето. Свише му е казано какво да прави. |
| свия - свиеш, мин. св. свих, мин. прич свил, св. — вж. свивам. |
| свлека - свлечеш, мин. св. свлякох, мин. прич. свлякъл, св. — вж. свличам. |
| свличам - свличаш, несв. и свлека, св.; какво. 1. С влачене свалям от по-високо място. С мъка свлече трупите от планината. 2. С дърпане свал... |
| свобода - мн. свободи, ж. 1. Спец. Само ед. Във философията — възможност отделният субект да проявява собствената си воля. 2. Само ед. Липса... |
| свободен - свободна, свободно, мн. свободни, прил. 1. Който има свобода; независим. Свободен народ. 2. Който не е забраняван или ограничаван.... |
| свод - сводът, свода, мн. сводове, (два) свода, м. 1. Дъгообразна извивка, която съединява стени или опори на съоръжение. Каменен свод. 2... |
| сводест - сводеста, сводесто, мн. сводести, прил. Който има свод. Сводеста камина. |
| сводка - сводки, ж. Документ, който дава сведения в някаква област. Според полицейската сводка днес са извършени 10 кражби. |
| сводник - мн. сводници, м. Лице, което се занимава със сводничество; сутеньор. |
| сводница - мн. сводници, ж. Жена сводник. |
| своднича - сводничиш, мин. св. сводничих, мин. прич. сводничил, несв. Върша сводничество. |
| сводничество - само ед. Посредничество при установяване на сексуални контакти между мъже и жени с користни цели. |
| своеволен - своеволна, своеволно, мн. своеволни, прил. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъп... |
| своеволие - мн. своеволия, ср. Проява на своеволен човек. |
| своеволник - мн. своеволници, м. Своеволен човек. |
| своеволнича - своеволничиш, мин. св. своеволничих, мин. прич. своеволничил, несв. Постъпвам своеволно. |
| своевременен - своевременна, своевременно, мн. своевременни, прил. Който се извършва в необходимия момент. Своевременна намеса. // нареч своеврем... |
| своенравен - своенравна, своенравно, мн. своенравни, прил. Който е капризен, който постъпва според хрумванията си. // същ. своенравност, своенр... |
| своеобразен - своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил. 1. Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек. 2. Който по каче... |
| своеобразнича - своеобразничиш, мин. св. своеобразничих, мин. прич. своеобразничил, несв. Държа се своеобразно. |
| свой - вин. остар. своего, дат. остар. своему, своя, свое, мн. свои, крат. си, възвр. притеж. мест. 1. Който принадлежи на вършителя на д... |
| свойски - свойска, свойско, мн. свойски, прил. Присъщ на близки хора. Свойски разговор. // нареч. свойски. |
| свойствен - свойствена, свойствено, мн. свойствени, прил. Който е характерен за нещо или някого. Запя със свойствения си плътен глас. |
| свойство - мн. свойства, ср. Отличителен признак, белег. Физически свойства на телата. |
| сволоч - само ед. Сбирщина, сган, подли хора. |
| своя - своиш, мин. св. своих, мин. прич. своил, несв.; какво/ кого. Разг. Смятам за свой. |
| свра - свреш, мин. св. сврях, мин. прич. сврял, св. — вж. свирам. |
| сврака - мн. свраки, ж. Птица от рода на враните с бели пера в опашката. // прил. сврачи, сврача, свраче и сврачо, мн. сврачи. Сврачи крака... |
| свредел - мн. свредели, (два) свредела, м. Приспособление, с което се пробиват дупки в твърди предмети — дърво, метал и др.; бургия. |
| свръзка - мн. свръзки, ж. 1. Лице, което установява контакти между членове на организация. 2. Спец. Войник, който е на разположение на коман... |