| Буква С |
|---|
| смог - смогът, смога, само ед., м. Смес от дим, мъгла и прах в атмосферата над градовете. Над града има плътен смог. |
| смогвам - смогваш, несв. и смогна, св. Успявам, сполучвам да направя нещо трудно; справям се. Едвам смогвам да си изпия кафето и трябва да в... |
| смогна - смогнеш, мин. св. смогнах, мин. прич. смогнал, св. — вж. смогвам. |
| смок - смокът, смока, мн. смоци и смокове, (два) смока, м. Вид неотровна змия, разпространена в България. Смокът се храни с жаби. • Пие к... |
| смокинг - мн. смокинги, (два) смокинга, м. Официално мъжко сако, обикновено черно, с дълги лъскави ревери. |
| смокиня - мн. смокини, ж. 1. Субтропическо дребно дърво с длановидни твърди листа и крушовиден плод, изпълнен с малки семки, което вирее в т... |
| смола - мн. смоли, ж. 1. Само ед. Лепкав сок, който изтича при нараняване на някои дървета и се втвърдява на въздух; клей. Дъх на борова с... |
| смотавам - смотаваш, несв. и смотая, св. Разг. 1. Какво. Намотавам, навивам (прежда, плат). 2. Прен. Кого. Заблуждавам, забърквам; излъгвам. ... |
| смотан - смотана, смотано, мн. смотани, прил. Разг. Пренебр. 1. Който е неугледен, невзрачен; глуповат. Смотан човек. 2. Който е некачестве... |
| смотаняк - мн. смотаняци, м. Разг. Пренебр. Човек, който е смотан, който не може да се урежда, да се възползва от обстоятелствата. |
| смотанячка - мн. смотанячки, ж. Жена смотаняк. |
| смотая - смотаеш, мин. св. смотах, мин. прич. смотал, св. — вж. смотавам. |
| смотолевя - смотолевиш, мин. св. смотолевих, мин. прич. смотолевил, св. — вж. смотолевям. |
| смотолевям - смотолевяш, несв. и смотолевя, св.; какво. Казвам нещо неясно; смънквам. Смотолеви нещо под носа си. Смотолевям нещо за обяснение. |
| смрад - смрадта, само ед., ж. Отвратителна миризма; зловоние. От стаята им излиза смрад. Из въздуха се носи смрад. // прил. смрадлив, смра... |
| смрадлика - мн. смрадлики, ж. Нисък храст с широки листа, които съдържат дъбилни вещества и се използват в медицината, в кожарството и др. Пре... |
| смразя - смразиш, мин. св. смразих, мин. прич. смразил, св. — вж. смразявам. |
| смразявам - смразяваш, несв. и смразя, св., кого. Правя да се намразят. Парите смразяват хората. Няма какво да ни смразява. - смразявам се/смр... |
| смрача - смрачиш, мин. св. смрачих, мин. прич. смрачил, св. — вж. смрачавам. |
| смрачавам - смрачаваш, несв. и смрача, св. Какво. Правя да стане тъмно, мрачно; помрачавам. Облаците смрачават слънцето. Новината смрачи весел... |
| смръзвам се - смръзваш се, несв. и смръзна се, св. Смразявам се. Смръзвам се от студ. Машината се е смръзнала, не може да се задвижи. |
| смръзна се - смръзнеш се, мин. св. емръзнах се, мин. прич. смръзнал се, св. — вж. смръзвам се. |
| смръквам - смръкваш, несв. и смръкна, св.; какво. Смъркам един път или няколко пъти по един път. |
| смръквам се - смръкваш се, несв. и смръкна се, св. Помрачавам се, помръквам, загубвам бодростта си; сгърчвам се. Очите и се смръкнали. |
| смръкна - смръкнеш, мин. св. смръкнах, мин. прич. смръкнал, св. — вж. смръквам. |
| смръкна се - смръкнеш се. мин. св. смръкнах се, мин. прич. смръкнал се, св. — вж. смръквам се. |
| смръщвам - смръщваш, несв. и смръщя, св.: какво. Намръщвам, сгърчвам. свъсвам. Смръщвам вежди. Смръщвам чело. — смръщвам се/смръщя се. Намръщ... |
| смръщя - смръщиш, мин. св. смръщих, мин. прич. смръщил, св. - вж. смръщвам. |
| смугъл - смугла, смугло, мн. смугли, прил. Който е с тъмен цвят на кожата; мургав. |
| смукало - мн. смукала, ср. Орган у някои насекоми или други животни, с който смучат. // същ. умал. смукалце, мн. смукалца, ср. |
| смукател - смукателят, смукателя, мн. смукатели, (два) смукателя, м. Уред (част от помпа за вода и др.) за поемане на течност, въздух. // при... |
| смукач - мн. смукачи, (два) смукача, м. 1. Смукател. 2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който пие много алкохол. |
| смуквам - смукваш, несв. и смукна, св. какво. Поемам със смукане един път или няколко пъти по един път. |
| смукна - смукнеш, мин. св. смукнах, мин. св. смукнал, св. — вж. смуквам. |
| смут - смутът, смута, мн. смутове, (два) смута, м. 1. Само ед. Паника, безпорядък, объркване, тревога в душевния мир или сред някакво мно... |
| смутен - смутена, смутено, мн. смутени, прил. 1. Който е объркан, неспокоен, разтревожен. Смутена съм от поведението му. Смутен от цените. ... |
| смутя - смутиш, мин. св. смутих, мин. прич. смутил, св. - вж. смущавам. |
| смуча - смучеш, мин. св. смуках, мин. прич. смукал, несв.; какво. 1. С помощта на устните и езика си поемам в уста течност, дим, въздух пр... |
| смуша - смушиш, мин. св. смуших, мин. прич. смушил, св. — вж. смушвам. |
| смушвам - смушваш, несв. и смуша, св.; кого/какво. Смушквам. — смушвам се/смуша се. Скривам се в тясно място. Смушвам се под масата. |