Тълковен речник

Тълковен речник и Съновник

Буква С
сблъскам се - сблъскаш се, св. — вж. сблъсквам се.
сблъсквам се - сблъскваш се, несв. и сблъскам се, св. 1. С кого/с какво. При движение се срещаме и се удряме. В тъмния коридор се сблъсках с един...
сблъсък - мн. сблъсъци, (два) сблъсъка, м. Сблъскване, конфликт, стълкновение, бой. Сблъсък на мнения. Военен сблъсък.
сбогом - нареч. Поздрав при раздяла за дълго или завинаги. • Вземам/взема си сбогом. По-официално се сбогувам.
сбогувам се - сбогуваш се, несв.; с какво/с кого. 1. Вземам си довиждане, сбогом. Сбогувах се с родината си. 2. Прен. Изгубвам нещо ценно (успех...
сбор - сборът, сбора, мн. сборове, (два) сбора, м. 1. Разг. Събор. На Димитровден в селото има сбор. 2. При военните — събиране на войниц...
сборвам се - сборваш се, несв. и сборя се, св. Започвам да се боря. Малките котета се сбориха.
сборен - сборна, сборно, мн. сборни, прил. 1. Който е уговорен за събиране на група. Сборен пункт. Сборен час. 2. Който е съставен от обеди...
сборище - мн. сборища, ср. 1. Място, където се събират хора с общи интереси, дела и др., често тайно (по-рядко животни). Хайдушко сборище. С...
сборник - мн. сборници, (два) сборника, м. Книга, съставена от отделни художествени или научни съчинения, задачи, закони и др. Научен сборни...
сборя се - сбориш се, мин. св. сборих се, мин. прич. сборил се, св. — вж. сборвам се.
сбруя - само ед. Комплект от принадлежности за впрягане или яздене. Конска сбруя.
сбръчвам - сбръчваш, несв. Сбърчвам.
сбръчкам - сбръчкаш, св. — вж. сбръчквам.
сбръчквам - сбръчкваш, несв. и сбръчкам, св.; какво. Правя да стане на бръчки. Сбръчквам недоволно устни. — сбръчквам се/сбръчкам се. Ставам н...
сбутам - сбуташ, св. — вж. сбутвам.
сбутан - сбутана, сбутано, мн. сбутани, прил. Разг. 1. Който е с непривлекателен, невзрачен, неугледен външен вид. Сбутана къща. Сбутана у...
сбутаняк - мн. сбутаняци, м. Разг. Пренебр. Сбутан мъж.
сбутанячка - мн. сбутанячки, ж. Разг. Пренебр. Сбутана жена.
сбутвам - сбутваш, несв. и сбутам, св. 1. Кого. С бутане натискам, смушвам, разтърсвам. Майка му го сбута да поздрави учителя. Сбутах го да ...
сбъдвам се - сбъдваш се, несв. и сбъдна се, св. Само в трето лице. За мечта, сън, блян, предсказание — ставам, осъществявам се. Дали ще се сбъд...
сбъден - сбъдна, сбъдно, мн. сбъдни, прил. Разг. Който е упорит; инат, непреклонен. Сбъдно дете.
сбъдна се - сбъднеш се, мин. св. сбъднах се, мин. прич. сбъднал се, св. — вж. сбъдвам се.
сбъркам - сбъркаш, св. — вж. сбърквам.
сбъркан - сбъркана, сбъркано, мн. сбъркани, прил. 1. Който е сгрешен, объркан. Сбъркана задача. 2. Който е объркан, смаян. Сбъркан е от това...
сбърквам - сбъркваш, несв. и сбъркам, св. 1. Какво. Правя грешка. Сбърках една дума. Сбърках задачата. Сбърках при изчисленията. 2. Не постъп...
сбърча - сбърчиш, мин. св. сбърчих, мин. прич. сбърчил, св. — вж. сбърчвам.
сбърчвам - сбърчваш, несв. и сбърча, се.; какво. Сбръчквам. — сбърчвам се/сбърча се. 1. Сбръчквам се. 2. Ставам на гънки, свивам се при изсъх...
свада - мн. свади, ж. Разг. Шумна караница; скандал. Предизвиквам свади.
свадлив - свадлива, свадливо, мн. свадливи, прил. Който е склонен да предизвиква свади; раздразнителен, заядлив. Свадлива съпруга. Свадливи ...
свако - мн. сваковци, м. 1. Съпруг на леля. 2. Съпруг на по-голяма сестра.
сваля - свалиш, мин. св. свалих, мин. прич. свалил, св. — вж. свалям.
свалям - сваляш, несв. и сваля, св. 1. Какво/кого. Снемам от по-високо на по-ниско място или положение. Свалям книгата от рафта. Свалям баг...
сваляч - мн. свалячи, м. Жарг. Мъж, който лесно сваля (в 6 знач.), който прелъстява много жени.
сварвам - сварваш, несв. и сваря, св. 1. Кого/ какво. Заварвам. Сварих го в университета. Сварих го неподготвен. 2. Разг. Успявам да свърша ...
сваря - свариш, мин. св. сварих, мин. прич. сварил, св. — вж. сварвам.
сварявам - сваряваш, несв. и сваря, св. 1. Какво. Варя до готовност. Сварявам картофи. 2. Прен. Какво. Приготвям, като варя. Ей сега ще сваря...
свастика - мн. свастики, ж. Кръст със завити под прав ъгъл краища, срещан като символ и орнаментален мотив в древните култури и използван кат...
сват - сватът, свата, мн. сватове, м. Разг. 1. Бащата на зет или снаха по отношение на родителите на син или дъщеря. 2. Роднина на зетя и...
сватанак - мн. сватанаци, м. Разг. Сват (в 1 и 2 знач.). С него станахме сватанаци.
страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 44 45 46 47 48 49 50 51 52 53 54 55 56 57 58 59 60 61 62 63 64 65 66 67 68 69 70 71
Всички думи от тълковния речник по азбучен ред: