| Буква С |
|---|
| скълцвам - скълцваш, несв. и скълцам, св.; какво. Правя на дребни части изцяло, докрай, като кълцам; накълцвам. Скълцах месото. |
| скъп - скъпа, скъпо, мн. скъпи, прил. 1. Който има прекалено висока цена, висока стойност. Скъпи зеленчуци. Скъпа електроенергия. 2. В ко... |
| скъперник - мн. скъперници, м. Човек, който се скъпи, комуто се свиди. Голям скъперник. // прил. скъпернишки, скъпернишка, скъпернишко, мн. ск... |
| скъперница - мн. скъперници, ж. Жена скъперник. |
| скъпотия - само ед. Едновременно съществуващи високи цени на всички или на много стоки от първа необходимост на пазара. По време на криза е г... |
| скъпоценен - скъпоценна, скъпоценно, мн. скъпоценни, прил. 1. Който има висока стойност, изразена в пари; безценен, драгоценен, скъп. Скъпоценн... |
| скъпоценност - скъпоценността, мн. скъпоценности, ж. Скъп предмет, обикн. бижу, изработено от благородни метали и инкрустирано със скъпоценни кам... |
| скъпя - скъпиш, мин. св. скъпих, мин. прич. скъпил, несв.; какво. Не прахосвам, не пилея; икономисвам, пестя. Скъпя думите си. Скъпя олиот... |
| скърбя - скърбиш, мин. св. скърбих, мин. прич. скърбил, несв. Изпитвам чувство на скръб, дълбока покруса, печал. Скърбя за отминалите весел... |
| скърцам - скърцаш, несв. Издавам режещ звук; скрибуцам, скриптя, стържа. Смазах вратата, защото скърца. • Скърцам със зъби. 1. Въздържам се,... |
| скърша - скършиш, мин. св. скърших, мин. прич. скършил, св. — вж. скършвам. |
| скършвам - скършваш, несв. и скърша, св. 1. Какво. С кършене правя на две; пречупвам, прекършвам. Скърших вършината, за да я хвърля в огъня. ... |
| скъсам - скъсаш, св. — вж. скъсвам. |
| скъсан - скъсана, скъсано, мн. скъсани, прил. За облекло и обувки - който има дупки, който не е здрав; разкъсан, раздран, дрипав, разпокъса... |
| скъсвам - скъсваш, несв. и скъсам, св. 1. Какво. С късане правя, разделям на части; съдирам, накъсвам, разпокъсвам. Отлепи етикета и го скъс... |
| скъся - скъсиш, мин. св. скъсих, мин. прич. скъсил, св. — вж. скъсявам. |
| скъсявам - скъсяваш, несв. и скъся, св.; какво. Правя да стане по-къс; намалявам дължината. Скъсявам пола. Скъсявам коса. |
| скътам - скъташ, св. — вж. скътвам. |
| скътвам - скътваш, несв. и скътам, св.; какво. Разг. 1. Скривам на сигурно място; закътвам, крия, прибирам, запазвам. Скътах златния си пръс... |
| слаб - слаба, слабо, мн. слаби, прил. 1. Който има малка физическа_сила, мощ; изтощен, изнемощял, немощен, безсилен, анемичен. След болес... |
| слабак - мн. слабаци, м. Пренебр. 1. Слаб във физическо отношение човек. 2. Ученик или студент, който не учи добре, който получава ниски оц... |
| слабачка - мн. слабачки, ж. Жена слабак. |
| слабея - слабееш, мин. св. слабях, мин. прич. слабял, несв. 1. Намалявам телесното си тегло; отслабвам. 2. Намалявам силата си, обикн. всле... |
| слабина - мн. слабини, ж. Обикн. мн. Част от корема на човек или животно, разположена непосредствено до краката, която не е защитена от кост... |
| слабителен - слабителна, слабително, мн. слабителни, прил. Който ускорява перисталтиката на червата и предизвиква изхождане. Слабителен чай. Сл... |
| слабително - мн. слабителни, ср. Разг. Лекарство за ускоряване перисталтиката на червата. |
| слабост - слабостта, мн. слабости, ж. 1. Само ед. Качество на слаб. 2. Отрицателно качество; недостатък, порок, несъвършенство. Имам много с... |
| слабоумен - слабоумна, слабоумно, мн. слабоумни, прил. Който е недоразвит в умствено отношение; малоумен. // същ. слабоумие, ср. |
| слава - само ед. 1. Почетна известност с признаване заслугите, уменията на някого, заради които се ползва с уважение; популярност. Славата... |
| славей - славеят, славея, мн. славеи, (два) славея, м. Сива птичка с мелодичен глас и изящно пеене. Слушам песента на славея. // същ. умал.... |
| славен - славна, славно, мн. славни, прил. 1. Който е достоен за слава или се ползва със слава; прочут, знаменит, популярен, известен, беле... |
| славист - мн. слависти, м. Специалист по славистика. |
| славистика - само ед. Обединение от научни дисциплини, които проучват славяните, тяхната история, бит, култура, език и др. // прил. славистичен... |
| славистка - мн. славистки, ж. Жена славист. |
| славослов - само ед. Славословие. |
| славословие - мн. славословия, ср. Славословене. |
| славословя - славословиш, мин. св. славослових, мин. прич. славословил, несв.; какво/кого. Възхвалявам прекалено; величая, превъзнасям. // същ.... |
| славя - славиш, мин. св. славих и славих, мин. прич. славил и славил, несв.; кого/какво. Отдавам почит, уважение, като допринасям за по-ши... |
| славянизирам - славянизираш, несв. и св.; кого/ какво. Придавам славянски характер на някого или на нещо. — славянизирам се. Придобивам славянски... |
| славянин - мн. славяни, м. Представител на голяма група близки по език, култура, бит и др. народности, населяващи източната и югоизточната ча... |