| Буква С |
|---|
| смушкам - смушкаш, св. — вж. смушквам. |
| смушквам - смушкваш, несв. и смушкам, св.; кого/ какво. Мушкам рязко един път или няколко пъти по един. Смушквам коня с камшика. |
| смущавам - смущаваш, несв. и смутя, св. 1. Кого/ какво. Причинявам безпокойство, тревога, притеснение, страх. Вестта за болестта и го смути с... |
| смъдвам - смъдваш, несв. и смъдна, св. Само в трето лице. Кого. Причинявам кратко жегване, смъдене. Раната ме смъдва. |
| смъдна - смъднеш, мин. св. смъднах, мин. прич. смъднал, св. — вж. смъдвам. |
| смъдя - смъдиш, мин. св. смъдях, мин. прич. смъдял, несв.; кого. Само в трето лице. Причинявам парене, остра болка, неприятен сърбеж. |
| смъквам - смъкваш, несв. и смъкна, св. 1. Какво/ кого. Свличам, снемам с дърпане. Смъквам сено от купата. Смъквам тежкия куфар от влака. 2. ... |
| смъкна - смъкнеш, мин. св. смъкнах, мин. прич. смъкнал, св. — вж. смъквам. |
| смълча се - смълчиш се, мин. св. смълчах се, мин. прич. смълчал се, св. — вж. смълчавам се. |
| смълчавам се - смълчаваш се, несв. и смълча се, св. Млъквам, утихвам, притихвам. Децата се смълчаха и се заслушаха. Машините са се смълчали. |
| смъмря - смъмриш, мин. св. смъмрих, мин. прич. смъмрил, св. — вж. смъмрям. |
| смъмрям - смъмряш, несв. и смъмря, св.; кого. Мъмря остро и кратко. Смъмрих детето да не бяга. |
| смънкам - смънкаш, св. — вж. смънквам. |
| смънквам - смънкваш, несв. и смънкам, св.; какво. Казвам неясно, с мънкане; не доизказвам, не казвам открито. Смънка нещо за обяснение на зак... |
| смърдя - смърдиш, мин. св. смърдях, мин. прич. смърдял, несв. Издавам смрад. |
| смъркам - смъркаш, несв. 1. Какво. Поемам през носа си. Смъркам вода. 2. Подсмърчам. Стига си смъркал! 3. Жарг. Поемам прахообразно наркотич... |
| смърт - смъртта, само ед., ж. 1. Прекратяване на живота. Насилствена смърт. Лека смърт. Мъчителна смърт. 2. В народните поверия - жена с к... |
| смъртен - смъртна, смъртно, мн. смъртни, прил. 1. Който се отнася до смърт. Смъртен час. Смъртен удар. 2. Като същ. — който не е безсмъртен,... |
| смъртник - мн. смъртници, м. Мъртвец. • Като смъртник. Блед/слаб като мъртвец. |
| смъртница - мн. смъртници, ж. Жена смъртник. |
| смъртност - смъртността, само ед., ж. Брой на смъртните случаи за определено време, място, за група от хора. Детската смъртност е ниска. Смърт... |
| смъртоносен - смъртоносна, смъртоносно, мн. смъртоносни, прил. Който причинява смърт, който носи смърт. Смъртоносна рана. Смъртоносна война. |
| смърч - смърчът, смърча, мн. смърчове, (два) смърча, м. Иглолистно дърво от семейство борови. |
| смътен - смътна, смътно, мн. смътни, прил. Който е неясен, неопределен, неоформен, непонятен. Смътна представа. Смътни познания. Смътни оче... |
| смяна - мн. смени, ж. 1. Размяна. Смяна на валута. 2. Подмяна. Смяна на бельото. 3. Сменяне. Смяна на мебели. Смяна на правителство. Смяна... |
| смятам - смяташ, несв. и сметна, св. 1. Какво. Изчислявам, пресмятам. Смятам си печалбата за днес. Сметнах си разходите. 2. Мисля, допускам... |
| смятане - само ед. Остар. Учебен предмет в началните класове за изучаване на елементарните действия с числа; аритметика. |
| снабдител - снабдителят, снабдителя, мн. снабдители, м. Лице, което се занимава с доставка на материали за предприятие, учреждение. |
| снабдя - снабдиш, мин. св. снабдих, мин. прич. снабдил, св. — вж. снабдявам. |
| снабдявам - снабдяваш, несв. и снабдя, св.; кого/ какво, с какво. Доставям, набавям, осигурявам нещо необходимо — храна, материали. Снабдявам ... |
| снага - мн. снаги, ж. Разг. Човешко тяло, стан. Стройна снага. Права снага. Имам тръпки по цялата снага. |
| снадка - мн. снадки, ж. 1. Парче, с което се снажда. 2. Мястото на снаждане. |
| снадя - снадиш, мин. св. снадих. мин. прич. снадил, св. — вж. снаждам. |
| снаждам - снаждаш, несв. и снадя, св.; какво. Пришивам, приковавам, залепвам едно към друго, за да удължа. Снаждам рокля. // същ. снаждане, ... |
| снажен - снажна, снажно, мн. снажни, прил. Който е едър и строен, добре сложен. Снажно тяло. Снажен мъж. |
| снайпер - мн. снайпери, (два) снайпера, м. 1. Спец. Оптически мерник за точна стрелба. 2. Оръжие, снабдено с такъв мерник. Стрелят със снайп... |
| снайперист - мн. снайперисти, м. Стрелец, който действа със специални прибори за точна стрелба. Снайперисти наблюдават сградата с похитителите. |
| снаряд - мн. снаряди, (два) снаряда, м. Вид боеприпаси за стрелба с артилерийско оръдие, който има цилиндрична форма и заострена част. Снар... |
| снаряжение - мн. снаряжения, ср. Военна екипировка на войник, армия, военна част, освен оръжието и храната. Бойно снаряжение. |
| снасям - снасяш, несв. и снеса, св.; какво. 1. За птица, влечуго — изхвърлям от тялото си яйце. Кокошките снасят яйца всеки ден. 2. Прен. Ж... |