| Буква С |
|---|
| самосъхранение - само ед. Защита и запазване на собственото здраве, живот, личност, талант и др. Механизми за самосъхранение. Самосъхранение на кул... |
| самосъхраня се - самосъхраниш се, мин. св. самосъхраних се, мин. прич. самосъхранил се, св. — вж. самосъхранявам се. |
| самосъхранявам се - самосъхраняваш се, несв. и самосъхраня се, св. Защитавам, опазвам живота, здравето, работата, личността си в трудни или заплашващи... |
| самота - само ед. 1. Уединение, прекарване без други хора. Живее в самота. Прекара една година в самота. 2. Отсъствие на хора, на живи съще... |
| самотек - само ед. • На самотек. Без сериозно ръководене, по инерция, хаотично, неорганизирано. Работата е оставена на самотек. Всичко върви... |
| самотен - самотна, самотно, мн. самотни, прил. 1. Който живее в самота. Самотна старица. 2. Който се намира някъде сам, единствен. Самотна к... |
| самотия - само ед. Продължителна, абсолютна, мъчителна самота. Прекара две години в самотия. В това място цари истинска самотия. |
| самотник - мн. самотници, м. 1. Този, който живее сам или се намира някъде сам, единствен. Живее в планината като самотник. Дъб самотник. 2. ... |
| самотница - мн. самотници, ж. Жена самотник. |
| самоубивам се - самоубиваш се, несв. и самоубия се, св. 1. Сам слагам край на живота си. Самоубил се заради нещастна любов. 2. Прен. Чрез поведени... |
| самоубиец - мн. самоубийци, м. 1. Този, който е посегнал на живота си или се е самоубил. В болницата имало отделение за връщане към живота на ... |
| самоубийца - мн. самоубийци, ж. Жена самоубиец. |
| самоубия се - самоубиеш се, мин. св. самоубих се, мин. прич. самоубил се, св. — вж. самоубивам се. |
| самоуважение - само ед. Чувство на уважение към себе си. Изпитвам самоуважение. |
| самоуверен - самоуверена, самоуверено, мн. самоуверени, прил. 1. Който е уверен в силите и възможностите си. 2. Който е прекалено уверен в себе... |
| самоук - самоука, самоуко, мн. самоуки, прил. Който няма системно училищно образование в определена област, а е придобил умения сам. Самоук... |
| самоунищожа се - самоунищожиш се, мин. св. самоунищожих се, мин. прич. самоунищожил се, св. — вж. самоунищожавам се. |
| самоунищожавам се - самоунищожаваш се, несв. и самоунищожа се, св. 1. Унищожавам сам себе си. 2. Само мн. Унищожаваме се взаимно. Самоунищожаваме се о... |
| самоуправление - само ед. Право на вътрешно управление със свои сили и по свой правилник на организация, учреждение, държава; автономия. Университе... |
| самоуправлявам се - самоуправляваш се, несв. Имам самоуправление, автономия. |
| самоуправство - само ед. Разрешаване на въпроси, вземане на решения без оглед на законността или мнението на другите. Върша самоуправство. |
| самоусъвършенствам се - самоусъвършенстваш се, несв. Полагам грижи за собственото си развитие в дадена област; усъвършенствам се. // същ. самоусъвършенств... |
| самоусъвършенствуваш се - самоусъвършенствуваш се, несв. Самоусъвършенствам се. |
| самоучител - самоучителят, самоучителя, мн. самоучители, (два) самоучителя, м. Учебник, предназначен за самостоятелни занимания, без учител. Са... |
| самохвалка - мн. самохвалки, ж. Жена самохвалко. |
| самохвалко - мн. самохвалковци, м. Човек, който обича да хвали себе си. Голям самохвалко. |
| самохвалство - само ед. Изтъкване на собствените достойнства. |
| самоходен - самоходна, самоходно, мн. самоходни, прил. За машина — който се движи със собствен двигател. Самоходна артилерия. Самоходно оръдие... |
| самоцел - самоцелта, само ед., ж. Цел, която е сама за себе си, не служи като средство за постигане на други цели. Обучението по математика ... |
| самочувствие - само ед. 1. Състояние на човек в зависимост от душевните и физическите му сили. Лошо самочувствие. Добро самочувствие. 2. Състояни... |
| самум - само ед. Сух и горещ вятър в пустинята, предизвикващ пясъчни вихри. |
| самун - мн. самуни, (два) самуна, м. Остар. Отделна бройка хляб. Купих два самуна хляб. Половин самун хляб. • Като самун. Разг. За подутин... |
| самур - мн. самури, (два) самура, м. Животно с ценна кожа от рода на златката, както и кожата му. // прил. самурен, самурена, самурено, мн... |
| самурай - самураят, самурая, мн. самураи, м. Истор. Член на феодалното съсловие на древните дворяни в Япония. // прил. самурайски, самурайск... |
| сан - санът, сана, мн. санове, (два) сана, м. 1. Звание на служител на християнския култ. Висок сан. Има сан владика. 2. Звание, пост, с... |
| санаториум - мн. санаториуми, (два) санаториума, м. Стационарно заведение за продължително лечение и почивка до пълно възстановване, обикн. нам... |
| сангвиник - мн. сангвиници, м. Човек със сангвиничен темперамент. |
| сангвиничен - сангвинична, сангвинично, мн. сангвинични, прил. Който се отнася до един от четирите типа темперамент у човека, характеризиращ се ... |
| сангвиничка - мн. сангвинички, ж. Жена сангвиник. |
| сандали - сандал, м. Вид леки летни обувки с кожени каишки или с нарези. |