случваш се, несв. и
случа се, св. 1.
Само в трето
лице.
Става, извършва се,
среща се. Случи се нещастие. Всичко може да се случи на дълъг път. Случва се да стана рано. 2. Попадам, намирам се случайно. Случих се там, когато той пристигна. Случих се близо до камерата. — случва ми (или ти, му, и, ни, ви, им) се/случи ми се. Става с мене,..на мене; сполетява ме. Случи ми се беда. Случи ми се интересно произшествие.